Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Аз, кой друг, нещастна малка… — Леане се окашля и Сюан си пое дълбоко дъх. — Добре де, равни ще сме: на всяка по еднакво. Но някой ще трябва да е на кормилото — добави тя, тъкмо докато Нинив се усмихваше — и това ще съм аз. А сега трябва да тръгваме.
Когато си излязоха, Нинив каза:
— Тя за малко щеше да се разплаче, Елейн. Може пък наистина да си го мисли сериозно. Трябва да се опитам да съм по-мила с нея. — Тя въздъхна и въздишката й премина в прозявка. — Особено след като отново е Айез Седай… — И заспа с таблата на коленете.
На заранта Сюан и Леане се върнаха още преди Нинив да е отворила очи, което бе предостатъчно за да я ядосат толкова, колкото й трябваше, за да прелее. Полза обаче нямаше. Изцереното веднъж не можеше да се Цери отново.
— Ще направя каквото мога, Сюан — каза Делана и се наведе да я потупа по ръката. Бяха сами; чашките с чай на масичката стояха недокоснати.
Положението беше объркващо, а Делана не обичаше да е объркана. Приучила се беше да не вижда в това женско лице старата си приятелка — не й беше трудно, тъй като сега тя изобщо не приличаше на Сюан Санче такава, каквато Делана я помнеше, лишена от каквато и да е възраст — но да вижда Сюан отново, Сюан — млада и хубава, беше само първият потрес. Вторият беше от това, че Сюан се появи на прага й преди още слънцето да е изгряло, за да я моли за помощ; Сюан никога не молеше за помощ. А после настъпи и третият, най-големият потрес, онзи, който се повтаряше всеки път, когато се озовеше лице в лице със Сюан, откакто онази жена, ал-Мийра, бе извършила с нея невъзможното чудо. Сега тя беше по-силна от Сюан, много по-силна — а винаги беше било обратното: Сюан бе повела още когато бяха новачки, дори преди да станат Посветени. И все пак това си беше Сюан, при това разстроена — нещо, което Делана не можеше да си спомни да е ставало. Сюан можеше да се разстрои, но никога не позволяваше да го забележиш. И в момента тя беше объркана от това, че с нищо не може да помогне на жената, която беше крала меденки с нея и която неведнъж бе поемала вината за всички лудории, в които се бяха забърквали.
— Сюан, това поне мога да направя. Романда на драго сърце би взела тези съновни тер-ангреали в хранилището на Съвета. Тя не разполага с достатъчно Заседателки да го отмени, но ако Шериам реши, че си използвала влиянието си с Лелейн и мен, за да го предотвратиш, няма да може да ти откаже. Макар че не мога да си представя защо толкова държиш да се срещнеш с онези айилки.
— Надявах се, че ще го направиш. — Сюан се усмихна. — Ще говоря с Лелейн. И с Джаня. Трябва вече да тръгвам. Мисля, че Джаня ще помогне.
Делана изпрати Сюан до вратата и я прегърна. Да, много важно щеше да е за Съвета да запазят добрите отношения с Мъдрите, макар че Сюан нямаше как да го знае. Изгледа Сюан, докато тя се отдалечаваше по улицата. Изглежда, сега тя трябваше да предлага закрилата. Надяваше се да се справи не по-зле, отколкото приятелката й навремето.
Чаят не беше изстинал и тя реши да прати Миеса, слугинята си, за кифлички и плодове, но когато на вратата плахо се почука, се оказа, че не е Миеса, а Луцилде, една от новачките, които бяха довели от Кулата.
— Делана Седай? Пристигнала е една жена и Аная Седай каза, че трябва да я доведа при вас. Казва се Халима Саранов. Твърди, че се познавате.
Делана тъкмо отвори уста да й каже, че не познава никаква Халима Саранов, когато на прага се появи жена. Изглеждаше едновременно тънка и сочна и носеше тъмносива рокля с дълбоко деколте; дълга черна коса обрамчваше зеленооко лице, което сигурно щеше да накара всеки мъж, който я види, да зяпне. Но не заради всичко това зяпна Делана, разбира се. Жената държеше ръцете си на хълбоците, но с мушнати палци между показалеца и средния пръст. Делана никога не беше очаквала да види този знак от някоя жена, която не носи шала, а тази Халима Саранов не можеше дори да прелива. Достатъчно близо беше, за да е сигурна в това.
— Да — каза Делана. — Познаваме се. Остави ни сами, Луцилде.
Без да дочака новачката да излезе, Халима залюшка бедра към стола, на който доскоро беше седяла Сюан, и седна, без да я канят. Вдигна една от недокоснатите чаши, кръстоса крака, отпи и погледна Делана над нея.
Делана я прикова с твърд поглед.
— За каква се мислиш? Колкото и високо да смяташ, че стоиш, никоя не може да стои по-високо от Айез Седай. И къде си го научила този знак?
Халима й се усмихна насмешливо.
— Наистина ли мислиш, че тайните на… да я наречем „по-тъмната“ Аджа са чак толкова тайни? Колкото до това кой къде стои, много добре знаеш, че дори един просяк да ти покаже подходящите знаци, трябва да скочиш и да се подчиниш. Колкото до мен, за известно време бях спътничка на Кабриана Мекандес, Синя сестра. За съжаление, Кабриана умря — падна от коня си, — а Стражникът й толкова се натъжи, че отказа да стане от постелята си и да яде. Той също умря. — Халима се усмихна. — Двете с Кабриана доста си поговорихме преди да умре и тя ми каза за Салидар. Каза ми също така доста неща, които беше научила за плановете на Бялата кула за вас. И за Преродения Дракон.