Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
Поколебах се.
— Няма да се закълне — казах, познавайки Елизабет.
— Тогава няма да я посоча за своя наследница — каза тя решително. — Мери Стюарт във Франция ще предяви претенции към трона и французите ще я подкрепят. Елизабет има избор. Може да си проправи с борба път до трона, ако успее да намери достатъчно глупаци да я последват, а може и да се възкачи на него с моята благословия. Но трябва да се закълне да поддържа вярата. И трябва наистина да го мисли.
— Как ще разбера, че наистина го мисли? — попитах.
Тя беше твърде отпаднала, за да обърне глава към мен.
— Вгледай се в нея с дарбата си, Хана — каза тя. — Това е последния път, когато ще те помоля да прозреш в бъдещето заради мен. Вгледай се в нея с дарбата си и ми кажи какво е най-доброто за моята Англия.
Щях да възразя, но простото съжаление към нея ме накара да си замълча. Това беше жена, вкопчила се в живота, висящ на най-тънък косъм. Единствено желанието й да изпълни своя дълг към Бог, към Бога на майка си, и към страната на баща си, я поддържаше жива. Ако успееше да си осигури обещанието на Елизабет, можеше да умре със знанието, че е направила най-доброто по силите си, за да задържи Англия на сигурно място, в лоното на католицизма.
Поклоних се и излязох от стаята.
Джейн Дормър, самата тя все още възстановяваща се от треската си и изтощена от грижите за кралицата, пътуваше в носилка, а аз с Дани, яхнал коня по мъжки пред мен. Движехме се на север към Хатфийлд и отбелязвахме с неприязън многобройните хубави коне, чиито ездачи отиваха в същата посока — от боледуващата кралица към цъфтящата от здраве наследница.
Старият дворец беше окъпан в ярки светлини. Когато пристигнахме, имаше някакво празненство.
— Не мога да се храня заедно с нея — каза кратко Джейн. — Нека да помолим да ни приеме и после да си тръгнем.
— Разбира се, че можем да вечеряме — казах практично. — Сигурно умираш от глад: аз със сигурност съм гладна, а и Дани трябва да яде.
Тя беше пребледняла и трепереше от гняв.
— Няма да се храня с тази жена — изсъска тя. — Кой мислиш, че е там вътре? Половината благородници на Англия, ламтящи за място в двора, сега нейни най-скъпи приятели, същите онези, които й се присмиваха, презираха я и я заклеймяваха като копеле, когато нашата кралица беше в разцвета на силата си.
— Да — казах решително. — А сред тях е и мъжът, когото вие обичате, граф Фериа, испанският посланик, който навремето настояваше за смъртта й. Сега той носи любовни писма от самия съпруг на кралицата. Измяната не е нещо ново в Англия. Ако не желаете да се храните заедно с хора с лъжливи сърца, ще умрете от глад, Джейн.
Тя поклати глава:
— Ти нямаш усет кое е правилно и кое — грешно, Хана. Ти нямаш вяра.
— Не мисля, че вярата може да се преценява по това с какво се храниш — казах, мислейки си за бекона и мидите, които бях яла в противоречие със закона на моя народ. — Мисля, че вярата е в сърцето. Аз обичам кралицата и се възхищавам на принцесата, а колкото до останалите, тези измамни мъже и жени, те ще трябва сами да намерят път към своите истини. Ти иди и яж в кухнята, ако така ти харесва. Аз влизам вътре да вечерям.
Идваше ми да се изсмея на зашеметеното й изражение. Вдигнах Дани на хълбока си и, напрягайки се да поема тежестта му, влязох в трапезарията на Хатфийлд.
Елизабет вече разполагаше с атрибутите, полагащи се на кралица, сякаш беше актьор, който упражнява роля в пълен костюм. Седеше под златен балдахин, опънат над дървен стол, така гъсто покрит с дърворезба и толкова тежък, че почти можеше да мине за трон. От дясната си страна беше настанила испанския посланик, сякаш за да подчертае тази връзка; от лявата й страна беше настанен най-облагодетелстваният благородник в този двор, негова светлост милорд Робърт. До него беше най-приближеният човек на Великия инквизитор на Лондон, бичът на протестантството, доктор Джон Дий, от другата страна на испанския посланик беше братовчедът на принцесата, който веднъж я беше арестувал, но сега бе силно обичан от братовчедка си. Зад него беше един изпълнен със стаена амбиция мъж, убеден протестант: Уилям Сесил. Погледнах към масата на Елизабет и се усмихнах. Никой не би могъл да предположи какъв ход ще предприеме тази жена, хитра като котка, съдейки по хората, удостоени с места до нея. Тя беше настанила редом едни до други испанци и англичани, католически и протестантски съветници: кой можеше да разбере какво е наумила?
Джон Дий, който гледаше надолу из залата, улови усмивката ми и вдигна ръка за поздрав към мен. Лорд Робърт проследи посоката на погледа му, видя ме и ми направи знак да изляза напред. Промъкнах се през придворните и направих реверанс на принцесата, която ме стрелна с усмихнати очи, блеснали като черни кехлибари.