Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
— Мисля, че ти направих голяма услуга — каза той с очарователната си усмивка. — Още ли си влюбена в съпруга си, госпожо Карпентър? Или ще го изоставим в Кале?
— Имате вести за него? — попитах. Отпуснах ръка надолу и почувствах как ръката на Дани се вмъкна в моята.
— Може и да имам — каза той предизвикателно. — Но ти не отговори на въпроса ми. Искаш ли той да се прибере у дома в Англия, или ще забравим напълно за него?
— Не мога да се шегувам по този въпрос, особено пък пред сина му — казах. — Искам да се прибере у дома, милорд. Моля ви, кажете ми, имате ли вести за него?
— Името му е в този списък — той ми подхвърли листа. — Войници, които ще бъдат освободени срещу откуп, цивилни граждани, които ще бъдат върнати в Англия. Всички, от цялата област във владение на Англия извън Кале, ще се приберат у дома. Ако кралицата успее да намери пари в хазната, можем да върнем всички тях, където им е мястото.
Почувствах как сърцето ми блъска глухо в гърдите.
— В хазната няма пари — казах. — Страната е почти разорена.
Той сви рамене:
— Има пари да се поддържа флотилията в очакване кралят да се прибере у дома. Има пари за авантюрите в чужбина. Спомени пред нея това, докато се облича за вечеря, а аз ще говоря с нея след това.
Изчаках, докато кралицата се измъкна с усилие от леглото и седна пред огледалото, докато застаналата зад нея камериерка започна да разресва с четка косата й. Джейн Дормър, която обикновено така ожесточено защитаваше спокойствието на кралицата, сама се беше разболяла от треска и беше на легло. Бяхме само кралицата и аз, и някакво незначително момиче от рода Норфолк.
— Ваше величество — казах простичко. — Получих вести за съпруга си.
Тя обърна към мен безучастния си поглед.
— Бях забравила, че си омъжена. Жив ли е?
— Да — казах. — Той е сред английските пленници, които се надяват да бъдат освободени срещу откуп и да напуснат Кале.
Интересът й съвсем леко се усили.
— Кой урежда това?
— Лорд Робърт. Неговите войници също са задържани в плен.
Кралицата въздъхна и извърна глава.
— Много пари ли искат?
— Не знам — казах искрено.
— Ще говоря с лорд Робърт — каза тя, сякаш беше много изтощена. — Ще направя каквото мога за теб и съпруга ти, Хана.
Коленичих пред нея.
— Благодаря ви, ваше величество.
Когато вдигнах очи, видях, че наистина е изтощена.
— Иска ми се да можех да върна съпруга си у дома толкова лесно — каза тя. — Но не вярвам, че той някога отново ще се завърне при мен.
Кралицата беше твърде болна, за да се занимава сама с делата по прехвърлянето на сумата — треската винаги се влошаваше след вечеря и тя почти не можеше да диша от кашлица — но тя написа искане за пари до хазната и лорд Робърт ме увери, че работата ще бъде свършена. Срещнахме се в двора при конюшните: той тръгваше към Хатфийлд и не искаше да се бави.
— Тук, при теб, в двора ли ще дойде? — попита той небрежно.
Поколебах се. Не бях мислила за подробностите по срещата ни.
— Предполагам — казах. — Ще му оставя съобщение в старата му къща и в стария ни магазин на Флийт Стрийт.
Не казах нищо повече, но започваше да ме обзема една по-дълбока тревога. Ами ако докато бе отсъствал, любовта на Даниел към мен не се беше усилила, както моята към него? Ако беше решил, че съм мъртва и че трябва да си създаде нов живот другаде, в Италия или Франция, както бе казвал толкова често? И нещо по-лошо: ако беше сметнал, че съм избягала с лорд Робърт и съм избрала позорен живот без него? Ако ме беше отхвърлил?
— Мога ли да му изпратя съобщение, когато го освободят? — попитах.
Лорд Робърт поклати глава.
— Ще трябва да му имаш доверие, че ще дойде и ще те намери — каза той бодро. — Той от верните мъже ли е?
Помислих си за годините, в които неотклонно ме беше чакал и бе наблюдавал как започвам да го обичам, и как ме беше оставял да си отивам и да се връщам при него.
— Да — казах кратко.
Лорд Робърт скочи на седлото.
— Ако видиш Джон Дий, ще му кажеш ли, че принцеса Елизабет иска онази негова карта? — каза той.
— За какво й е някаква карта? — попитах, незабавно обзета от подозрения.
Лорд Робърт ми намигна. Наведе се от коня си и заговори с много нисък глас:
— Ако кралицата умре, без да посочи Елизабет за своя наследница, може да се наложи да водим битка.
Конят му се размърда и аз отстъпих бързо назад.
— О, не — казах. — Не отново.
— Не битка с хората на Англия — увери ме той. — Те искат протестантската принцеса. А с испанския крал. Мислиш ли, че той ще остави такава плячка да му се изплъзне, ако мисли, че може да дойде и да предяви претенциите си към нея?