Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
— Отново се въоръжавате и кроите заговори за започване на война? — попитах, ужасявайки се от отговора.
— Защо иначе ще си искам обратно войниците? — запита той. — Благодаря ти, че ми помогна с това, Хана.
Задавих се от ужас.
— Милорд!
Той потупа коня по шията и хвана по-здраво юздата.
— Тази мрежа се плете постоянно — каза той простичко. — И ти винаги си в нея, Хана. Не можеш да живееш с една кралица и да не бъдеш заплетена в дузина интриги. Живееш в змийска яма и ще ти кажа искрено — не притежаваш дарба за това. Сега върви при нея. Научих, че е по-зле.
— Съвсем не — казах упорито. — Можете да съобщите на принцесата, че кралицата се е съвзела и днес е по-добре.
Лорд Робърт кимна: изобщо не ми повярва.
— Е, както и да е, Бог да я благослови — каза той дружелюбно. — Защото, независимо дали ще оживее или ще умре, тя изгуби Кале, изгуби бебетата си, изгуби съпруга си, изгуби и трона си — изгуби всичко.
Лорд Робърт отсъства в продължение на повече от седмица и затова не можех да получа вести за освобождаването на английските пленници. Отидох до старата ни печатница и забодох бележка на вратата. Времената бяха толкова лоши, а наемите в Лондон — толкова високи, че все още никой не беше наел печатницата, и много от книгите на баща ми още бяха натрупани на купчини, недокоснати, в мазето. Помислих си, че ако Даниел не се върнеше при мен, и ако кралицата не се възстановеше, това място можеше отново да стане мое убежище. Можех отново да се заема с продажба на книги и да се надявам на по-добри времена.
Отидох до старата къща на Даниел, която се намираше в Нюгейт, точно отвъд „Сейнт Пол“. Съседите там не бяха чували за семейство Карпентър: бяха новодошли в града. Бяха дошли с надеждата да намерят работа, след като били принудени да продадат фермата си в Съсекс. Погледнах студените им изпити лица и им пожелах всичко добро. Те обещаха, ако Даниел дойде, да му кажат, че съпругата му го е търсила и че го очаква в кралския двор.
— Какво красиво момче — каза жената, като сведе поглед към Дани, който ме държеше за ръката и стоеше до мен. — Как се казваш?
— Дан’ил — каза той, като се потупа с юмруче по гърдите.
Тя ми се усмихна:
— Дете с бърз ум — каза тя. — Баща му няма да го познае.
— Надявам се, че ще го познае — казах малко задъхано. Ако не беше получил писмото ми, Даниел дори нямаше да знае, че съм взела сина му и той е в безопасност при мен. Ако дойдеше при мен след освобождаването си, целият ни живот като семейство можеше да започне отново. — Наистина се надявам, че ще го познае — повторих.
Когато се върнах в двора, в покоите на кралицата цареше суматоха. Беше припаднала, докато се обличала за вечеря, и я бяха сложили да си легне. Лекарите бяха повикани и й пускаха кръв. Тихо подадох Дани на Уил Сомърс, който беше в личния кабинет на кралицата, и влязох през охраняваните от пазачи врати в спалнята на кралицата.
Джейн Дормър, бяла като платно и самата тя видимо болна, стоеше при горния край на леглото и държеше ръката на кралицата, докато лекарите отскубваха тлъсти черни пиявици от краката й и ги пускаха отново в стъкленицата им. По слабите крака на кралицата имаше синини там, където жестоките уста на пиявиците се бяха впивали в нея, камериерката издърпваше чаршафа надолу. Кралицата беше затворила очи от срам, че е така разголена и изложена на показ, беше извърнала глава от разтревожените лица на лекарите си. Докторите се поклониха и излязоха от стаята.
— Лягай си, Джейн — каза немощно кралицата. — Болна си не по-малко от мен.
— Не и докато не се погрижа ваше величество да хапне малко супа.
Кралицата поклати глава и махна с ръка към вратата. Джейн направи реверанс и излезе, като остави кралицата и мен сами.
— Ти ли си, Хана? — попита тя, без да отваря очи.
— Да, ваше величество.
— Би ли се съгласила да напишеш едно писмо, което ще ти продиктувам, на испански? И да го изпратиш на краля, без да го показваш на никого?
— Да, ваше величество.
Взех хартия и перо от масата, придърпах едно столче и седнах до леглото й. Тя ми диктуваше на английски, а аз превеждах думите на испански, докато пишех. Изреченията бяха дълги и гладки: разбрах, че тя отдавна чакаше да му изпрати това писмо. През всичките нощи, когато беше плакала за него, тя беше съчинявала това писмо, за да го изпрати от смъртното си ложе, знаейки, че той ще е далече, наслаждавайки се на приятен живот в Ниските земи, ухажван от жени, обсипван с ласкателства от мъже, в очакване да се ожени за сестра й. Написа му писмо като онова, което нейната майка написала на баща й от смъртното си легло: писмо, изпълнено с любов и вярност към един мъж, който не й беше поднесъл нищо друго, освен сърдечни страдания.