Избрани творби, том I
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Юлзари
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби, том I». Краткое содержание книги:
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
Невъзможно беше някой да си представи човек, по-приличащ на майка си. Носеше костюм от зловещо тъжна тафта, риза с кръгла и корава яка, тънка копринена панделка на пеперудка вместо вратовръзка. Беше смъртно блед, излинял, със замаян поглед и слаби устни. Черната коса, лъскава и вирната, разделена по средата на черепа от права и безкръвна линия, имаше същата изкуствена привидност на косата на светиите. Сянката от добре подкастрената брада върху парафиненото лице изглеждаше въпрос на съвестта. Ръцете му бяха бледи, в зеленяви плетеници от вени и с паразитни пръсти и с халка от плътно злато със златист, кръгъл опал на левия показалец. Когато му отвори уличната врата, Аурелиано не трябваше да гадае кой е, за да разбере, че идва от много далече. Къщата се напои при неговото минаване с благоуханието на цветна вода, която Урсула изливаше на главата му като дете, за да може да го намира из тъмотите. По някакъв начин, невъзможен да се уточни, след толкова годишно отсъствие, Хосе-Аркадио все си беше есенно, ужасно тъжно и самотно дете. Отиде право в спалнята на майка си, където Аурелиано бе изпарявал живак в продължение на четири месеца в жарника на дядото на своя дядо, че да запази тялото според формулите на Мелкиадес. Хосе-Аркадио не зададе никакъв въпрос. Сложи една целувка върху челото на трупа, извади изпод полата джоба с набор, където стояха три още неизползувани песария и ключът на дрешника. Правеше всичко с нежни и решителни обноски, в противовес с унинието си. Извади от дрешника ковчеже, инкрустирано със семейния герб, дъхащо на сандалово дърво, и вътре намери обемистото писмо, в което Фернанда изля сърцето си от безбройните истини, които беше крила от него. Прочете го прав, жадно, обаче без нетърпение, и на третата страница спря и огледа Аурелиано с поглед на второ разузнаване.
— Значи — каза той с глас, в който имаше нещо от остротата на бръснач — ти си копелето.
— Аз съм Аурелиано Буендия.
— Върви си в стаята — рече Хосе-Аркадио.
Аурелиано си отиде и не излезе повторно дори от любопитство, когато чу шума на самотното погребение. Понякога от кухнята виждаше Хосе-Аркадио да броди из къщата, да се дави в своето задъхващо се дишане и след полунощ продължаваше да слуша стъпките му из съсипаните спални. Не чу неговия глас месеци наред, не само защото Хосе-Аркадио не му продумваше, но защото самият той нямаше желание то да се случи, нито пък време да мисли за нещо, различно от пергаментите. Подир смъртта на Фернанда той бе извадил предпоследната рибка и отиде в книжарницата на каталанския мъдрец да търси книгите, които му бяха нужни. Не го заинтересува нищо от онова, което видя по пътя, може би защото нямаше спомени, за да сравнява, а пустите улици и отчаяните къщи бяха еднакви с ония, които си бе представил по времето, когато душата си би дал, за да го види. Сам си бе дал разрешението, което Фернанда му отрече, и то само за един път, с една-единствена цел и с най-малкото необходимо време, тъй че извървя без прекъсване единайсетте пресечки, делящи къщата от уличката, където по-рано се тълкуваха сънища, и влезе задъхан в пъстрото и мрачно помещение, където едва имаше място да се помръдне. Оная книжарница изглеждаше повече бунище за използвани книги, натуряни в безредица по нащърбените от термити лавици, из ъглите, наплъстени с паяжина, и дори в пространствата, които би трябвало да бъдат предназначени за минаване. Върху една дълга маса, също затисната от фермани, собственикът пишеше някаква неуморна проза с лилав, малко безумен краснопис, и то на листове от ученическа тетрадка. Имаше дълга, красива посребрена коса, провесила се върху челото като кичур на какаду74, а сините му, живи и тесни очи разкриваха кроткостта на човек, изчел всички книги. Беше по долни гащи, прогизнал в пот, и не остави писането, че да види кой е дошъл. За Аурелиано не бе трудно да изтръгне между оная приказна безреда петте книги, които търсеше, тъй като бяха точно на мястото, посочено му от Мелкиадес. Без да каже дума, подаде ги заедно със златната рибка на каталанския мъдрец, а той ги огледа и клепачите му се свиха като черупките на мида. „Сигурно си луд“ — каза на своя език, повдигна рамене и върна на Аурелиано петте книги и рибката.
74
Какаду — вид качулест папагал с яка човка.