Избрани творби, том I
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Юлзари
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби, том I». Краткое содержание книги:
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
Намирането на съкровището бе като лумване на огън. Вместо да се завърне в Рим с непредвижданото състояние, което беше неговата узряла в беднотията мечта, Хосе-Аркадио превърна къщата в упадъчен рай. Смени с ново кадифе завесите и балдахина в спалнята и накара да поставят плочи на пода в банята и кахлени плочки по стените. Долапът на трапезарията се изпълни със захаросани плодове, шунки, туршии и неизползваният килер отново се отвори, за да складира вина и ликьори, които самият Хосе-Аркадио получаваше на гарата в сандъци, белязани с неговото име. Една нощ и четирите най-големи деца устроиха веселие, което продължи до зори. В шест часа заранта излязоха голи от спалнята, изпразниха коритото и го напълниха с шампанско. Цамбурнаха се ведно и заплуваха като птици, литнали в позлатено небе от дъхави мехури, а Хосе-Аркадио се носеше по гръб, настрани от веселието и с отворени очи възкресяваше Амаранта. Остана тъй, вглъбен, предъвкващ горчивината на своите двусмислени наслади, дори след като децата се умориха и вкупом отидоха в спалнята, където изтръгнаха кадифените завеси, напукаха в безредието сърцевидното огледало от планински кристал и разпердушиниха балдахина на леглото в усилието си да налягат един през друг. Когато Хосе-Аркадио се върна от банята, намери ги заспали на купчина, в една корабокрушенска спалня. Разгневен не толкова от разрушенията, колкото от отвращението и съжалението, което изпитваше срещу самия себе си в отчаяната празнота на пиршеството, той се въоръжи с бича от незаплетени конопени върви на църковен кучкар, който пазеше в дъното на сандъка заедно с метален пояс с шипове и други железарии за мъчение и покаяние, и изгони децата от къщата, виейки като луд, и ги шибаше безмилостно, както не би направил и с глутница койоти. Беше съсипан, притиснат от задуха, който продължи няколко дни и му придаде вид на предсмъртник. На третата нощ от изтезанието, победен от задушаването, той отиде в стаята на Аурелиано да го помоли за услугата да му купи от някоя близка аптека прах за вдишване. Тъй Аурелиано направи второто си излизане на улицата. Само две пресечки трябваше да измине, че да стигне до тясната аптека с напрашени витрини и фаянсови буркани, белязани на латински, където едно момиче с безмълвна красота на нилска змия му продаде лекарството, което Хосе-Аркадио бе написал на хартия. Второто виждане на пустото селище, едва осветявано от жълтеникавите крушки по улиците, не пробуди у Аурелиано повече любопитство, отколкото първия път. Хосе-Аркадио беше почнал да мисли, че е избягал, когато го видя наново да се появява, малко задъхан от бързането, повлякъл нозе, които затварянето и липсата на движение бяха направили слаби и несръчни. Толкова безсъмнено беше неговото равнодушие към света, че след няколко дни Хосе-Аркадио наруши обещанието, което бе дал на майка си, и го остави свободен да излиза, когато поиска.
— Няма какво да правя на улицата — отвърна му Аурелиано.
Тъй си и остана затворен, унесен в пергаментите, които малко по малко разгадаваше и чийто смисъл обаче не успяваше да изтълкува. Хосе-Аркадио му носеше в стаята резени шунка, захаросани цветя, оставящи пролетен дъх в устата, а на два пъти по чаша хубаво вино. Не събудиха любопитството му пергаментите, които считаше по-скоро че са някакво развлечение, достъпно само за посветените, но вниманието му бе привлечено от рядката мъдрост и необяснимото познаване на света, които притежаваше онзи отчаян роднина. Тогава узна, че е способен да разбира писмен английски и че между пергамент и пергамент е изчел от кора до кора, като някакъв роман, шестте тома на енциклопедията. Отначало е това си обясни обстоятелството, че Аурелиано може да говори за Рим, сякаш с години е живял там, но съвсем скоро разбра, че има познания, които не бяха енциклопедически, като цените на предметите. „Всичко се знае“ — бе единственият отговор, който получи от Аурелиано, когато го запита как е получил ония сведения. Аурелиано, от своя страна, се изненада, че Хосе-Аркадио, погледнат отблизо, е толкова различен от образа, който си бе създал за него, виждайки го да се лута из къщата. Беше способен да се смее, да си позволи от време на време някоя носталгия по миналото на къщата и да се загрижи за окаяната обстановка, в която се намира стаята на Мелкиадес. Онова сближение между двама самотника от една и съща кръв беше много далеч от приятелството, но позволи и на двамата да понасят по-добре бездънната самота, която едновременно ги разделяше и свързваше. Хосе-Аркадио тогава можа да прибегне до Аурелиано, за да оправи някои къщни работи, които силно го дразнеха. Аурелиано, на свой ред, можеше да сяда да чете в пруста, да получава писмата на Амаранта-Урсула, които продължаваха да идват с вечната си точност, и да ползва банята, откъдето го бе прокудил Хосе-Аркадио още с пристигането си.