Избрани творби, том I

Почти година след завръщането в къщата, след като бе разпродал, за да яде, сребърните свещници и гербоукрасеното цукало, на което в решителния час бяха златни само инкрустациите по герба, единственото развлечение на Хосе-Аркадио беше да събира деца от селището, за да играят в къщата. Появяваше се с тях по време на следобедния сън и ги караше да скачат на въже в градината, да пеят из пруста и да правят маймунджилъци по мебелите в гостната, докато той ходеше между групите и даваше уроци по добро държане. По това време бе износил тесните панталони и копринената риза и използваше обикновени дрехи, за еднократно преобличане, купени в магазините на арабите, но още поддържаше унилото си достойнство и папските обноски. Децата превзеха къщата, както сториха в миналото другарките на Меме. До късна доба се чуваше как търчат, пеят, танцуват и топуркат, тъй че къщата приличаше на някакъв разюздан интернат. Аурелиано не се обезпокои от нашествието, докато не отидоха да го дразнят в стаята на Мелкиадес. Една заран децата блъснаха вратата и се уплашиха пред видението на смрадливия и рунтав човек, който продължаваше да разгадава пергаментите върху работната маса. Не посмяха да влязат, но продължиха да се навъртат край стаята. Надзъртаха с шушукане през цепнатините, хвърляха живи животни през капандурите, веднъж заковаха отвън вратата и прозореца и Аурелиано половин ден се мота, докато ги изкърти. Развеселени от безнаказаността на своите палувания, четири деца друга сутрин влязоха в стаята, докато Аурелиано беше в кухнята, готови да разрушат пергаментите. Но щом докопаха жълтеникавите свитъци, някаква ангелска сила ги повдигна от пода и ги държа вдигнати във въздуха, докато се завърна Аурелиано и им отне пергаментите. Оттогава насетне повече не го дразнеха.