Избрани творби, том I

Аурелиано дълго време не напусна стаята на Мелкиадес. Научи наизуст чутовните небивалици от оръфаната книга, обобщението от проучванията на Херман, недъгавия; записките по науката за злите духове, разковничетата за философския камък, столетията на Нострадамус и неговите изследвания върху чумата, тъй че стигна до юношеството, без да знае нищо за своето време, но с основните познания на средновековния човек. По което и време да влезеше в стаята, Санта София де ла Пиедад го намираше унесен в четене. Носеше му призори голяма чаша кафе без захар и по обед чиния ориз и резени пържени банани — единственото нещо, което се ядеше в къщата след смъртта на Аурелиано Втори. Грижеше се да му подрязва косата, да му вади гнидите, да ми преправя старите дрехи, които намираше из забравени сандъци, а щом взеха да му набождат мустаци, занесе му бръснача и кратунката за пяна на полковник Аурелиано Буендия. Никой от синовете му не приличаше толкова на него, нито дори Аурелиано-Хосе, най-вече заради изпъкналите скули и решителната, малко безжалостна линия на устните. Както се случи на Урсула с Аурелиано Втори, когато последният учеше в стаята, Санта София де ла Пиедад вярваше, че Аурелиано си говори сам. В действителност разговаряше с Мелкиадес. Едно горещо пладне, малко след смъртта на близнаците, той видя срещу отблясъка на прозореца печалния старец под шапката с гарванова периферия, сякаш въплъщение на спомена, който стоеше в паметта му много години, преди да се е родил. Аурелиано бе подредил вече азбуката на пергаментите. Тъй че когато Мелкиадес го запита дали е открил на какъв език са написани, не се поколеба да отговори: — На санскритски — рече.

Мелкиадес му разкри, че възможностите да дойде отново в стаята били преброени, но си отивал спокоен към поляните на окончателната смърт, защото Аурелиано имал време да научи санскритски преди годините, които му остават преди пергаментите да навършат един век, за да бъдат разгадани. Не друг, а той му посочи, че в уличката, свършваща в реката, където по време на банановото дружество се гадаеше бъдещето и се тълкуваха сънища, някакъв каталонски мъдрец имаше книжарница, в която се намира един Sanskrit Primer71, който ще бъде изяден от молците след шест години, ако не побърза да го купи. За първи път през дългия си живот Санта София де ла Пиедад остави да проблесне едно чувство и то бе чувство на зашеметяване, когато Аурелиано й поиска да му занесе книгата, която трябвало да намери между Освободения Ерусалим72 и поемите на Милтън73, от дясната страна върху втория ред на лавиците. Понеже не знаеше да чете, тя научи наизуст тоя изчерпателен доверителен разговор и намери пари чрез продажбата на една от седемнайсетте златни рибки, които оставаха в работилницата и които само тя и Аурелиано знаеха къде ги бяха турили през нощта, когато войниците претърсиха къщата.