Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Нямам нищо против, Алтал. Така може би ще ти се отплатя поне малко за всичко, което направи за мен.
— Нима си ми задължен с нещо?
— Не се прави на наивен, Алтал. Ти имаш голям принос за брака ми с Астарела.
— Чрез този брак се решиха доста проблеми — отвърна Алтал и повдигна рамене.
— Какво всъщност става в Перквейн?
— Назряват селски бунтове. Или поне така изглежда на повърхността.
Алброн неодобрително поклати глава.
— Изглежда, в равнините не се проявява особено разбиране към грижите на обикновените хора.
— Нямат си и представа за тях. Аристократите прекарват твърде много време, за да се любуват на себе си пред огледалото, така че не им остава време за простолюдието. От това, което чух, такива бунтове има приблизително веднъж на десет години. Близко е до ума, че след петия или шестия бунт аристократите би трябвало да започнат да се досещат, че правят някаква грешка.
— Дано да не се досетят. Ако аристократите започнат да се държат като разумни човешки същества, арумските родове ще останат без работа.
— Имам още една молба към теб, Алброн.
— Трябва само да я кажеш.
— Би ли могъл да задържиш Андина и Лейта за известно време в замъка?
— Разбира се, но защо? Нима в Дома няма да са в безопасност?
— Бих искал Лейта за известно време да е далеч от брат Бейд. Той преминава през душевна криза и ще е най-добре да я изживее сам. Няма защо да занимава Лейта с нея. На Бейд и на мен, както и на Елиар и сержант Халор, ще ни се наложи да прекосяваме Дома доста често. Заради това ще е най-добре младите дами за известно време да са другаде.
— И Гер ли ще остане тук?
— Не, ще го взема с мен. Често има доста интересни идеи.
— Така е — усмихна се Алброн. — Да не забравя: ако в Перквейн избухнат военни действия, извести ме чрез Елиар. Докато успееш да мигнеш, ще съм изпратил в Дома цяла армия.
— Няма да забравя това, княже — отвърна Алтал и стана. — Между другото, добре ще е да наредиш на хората си да подготвят конюшните. Когато Кройтер се върне в Плаканд, ще започне да ти изпраща зестрата на Астарела. Скоро ще бъдеш залян от коне.
— Благодаря ти, че ми напомни — каза хладно Алброн.
— Няма за какво, светли княже — отвърна Алтал. На излизане се усмихна.
— Перквейнците в действителност са клонка на треборейците — обясни същата вечер Двейя на Алтал и спътниците му. — През осмото хилядолетие Остос изпрати на запад кораби, за да създадат нови поселения и да обработват нови селскостопански земи. Кантонците също изпратиха хора, които да основат собствени поселения. Кажи-речи нестихващата война между Кантон и Остос не се отрази на перквейнците. Тях ги интересуваше само собствената им реколта и собственото им забогатяване. Вълненията в Треборея разрушиха някои от социалните прегради, така че треборейските селяни днес се радват на много по-голяма свобода от перквейнските. Перквейнските селяни не са точно крепостни, но не са много далеч от това.
— Какво означава „крепостен“, Еми? — попита озадачено Гер.
— Означава, че ги възприемат като имущество, Гер. Като част от самата земя. Когато някой закупи земя в страна, където съществува крепостничество, той встъпва във владение и на хората, които живеят върху нея.
— В такъв случай те роби ли са? — попита Елиар.
— Не съвсем — отвърна Двейя. — Просто са част от земята, и толкова. Крепостният селянин живее малко по-добре от роба, но всъщност не се отличава особено от него.
— Никога не бих търпял подобно нещо — възкликна Гер. — Бих избягал толкова бързо, че въобще няма да ме усетят.
— Това се случва доста често, Гер — каза Двейя.
— Страната едно цяло ли е? — попита сержант Халор. — Или е разделена на разни херцогства и други подобни? Всъщност интересува ме дали съществува централно правителство.
— На теория столицата на Перквейн е Магу — отвърна тя. — Никой обаче не се интересува от това. На практика властта е в ръцете на духовенството.
— Така е — потвърди Бейд. — Отгоре на всичко, по-лошо духовенство от перквейнското няма. Там господствуват жреците с кафяви дрехи, а техният орден се интересува повече от своите богатства и привилегии, отколкото от добруването на по-долните класи. Има и представители на жреците с черни дрехи, имам предвид моя орден, както и на жреците с белите одежди. Обаче не разполагат с особено влияние. Още преди столетия трите ордена са се договорили никой от тях да не посяга към територията на останалите.
— Неотдавна посетих едно свърталище на разбойници в Магу, където стана дума за обстановката в Перквейн. — каза Алтал. — Генд очевидно е решил да се възползува от страданията на перквейнското селячество. В крайбрежните градове са се появили самозвани жреци, които проповядват революция и призовават селяните на бунт.