Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Ако имах литературна дарба, щях да напиша епически роман за първата среща между Агус и Алайя, така се казва майката на Алтал — каза княз Алброн.
— Прекрасно име — тъжно каза Лейта.
— Вярно е — съгласи се Алброн. — Алайя и Агус, ако си спомням добре, ги запозна Халор. Случайно присъствувах на това запознанство и не си спомням после да съм видял подобно нещо. Още щом се срещнаха, веднага си пролича, че се влюбиха безнадеждно един в друг. Нали така, Халор?
Сержант Халор дори не си направи труда да отговори, а само кимна.
— Не сме нарушавали спокойствието на Алайя — продължи Алброн. — Струва ми се, че все още е в траур.
— Не е съвсем така, княже — възрази Елиар. — Тя винаги се радва, когато ме види. Освен това никога не пъди гостите.
— Мисля, че бих искала да се запозная лично с тази дама — каза Астарела. — Защо не й направим кратко посещение, за да я поканим на сватбата ни?
— Прекрасна идея! — въодушевено каза Алброн. — Елиар, защо не се отбиете при майка ти със сержант Халор, за да й съобщите, че след малко ще я навестим? Не мисля, че от наша страна ще е възпитано, ако внезапно се изтърсим на прага й, нали?
— Веднага ще тръгнем, княже — зарадвано каза Елиар.
Халор обаче изглеждаше малко мрачен.
Къщата на Алайя бе малка спретната сграда, построена от старателно одялани дървени трупи. Пред кухнята имаше малка градинка.
Майката на Елиар бе висока жена на около тридесет и пет години с кестенява коса и тъмносини очи.
— Та тя е красавица! — промърмори нервно Андина на Лейта.
— Забелязах — каза Лейта.
— Добре ли изглеждам? — попита Андина с известно смущение.
— Чудесно изглеждаш, мила — увери я Лейта. — Няма защо да нервничиш.
— Тя е майка на Елиар, Лейта, и държа да ме хареса.
— Всички те харесват, Андина. От всяка твоя пора направо блика очарование.
— Ще престанеш ли да ме дразниш?
— По всяка вероятност не. Това ми стана любимо занимание.
— Княже Алброн, моят дом се чувствува почетен от вашето присъствие — каза Алайя и направи изящен поклон. Гласът й бе звънък и мелодичен.
— Почетените сме ние, Алайя — отвърна Алброн и също се поклони.
— А това е Андина, мамо — представи Елиар владетелката на Остос.
Усмивката на Алайя приличаше на изгряващо слънце. Без дори да се замисли, тя протегна ръце към дребното момиче. Андина се затича към нея и двете се прегърнаха.
— Не си ли малко дребничка? — каза нежно Алайя. — Елиар вече ме предупреди, че не си много висока, но не очаквах да си чак толкова мъничка.
— Ще ти достави ли удоволствие, ако застана на пръсти? — попита Андина.
— За мен си прекрасна такава, каквато си, Андина — отвърна Алайя. — Не се променяй. Елиар каза, че си била така любезна да го храниш.
— Мисля да го храня цял живот — отвърна Андина.
— Това е твърде трудна задача за едно толкова малко момиче.
— Ще се опитам да се справя, Алайя. Установих, че докато имам подръка някаква храна, която да му тикна в устата, няма опасност да изяде мебелите.
И двете се засмяха и погледнаха с обич младежа.
— Струва ми се, че трябва да си поговорим, Алтал — каза Лейта. — Има нещо, което искам да споделя с теб.
— Нещо бързо ли е?
— Не е чак толкова бързо, но ще е добре да го споделя с теб веднага. Това няма да ни отнеме много време, а и никой няма да забележи отсъствието ни за няколко минути.
— Отново започна да говориш загадъчно — каза Алтал, докато излизаха.
— Престани да мрънкаш, татко — смъмри го тя.
Излязоха от градинката на Алайя и се озоваха в малка горичка до реката.
— Слушам те, Лейта. Какво те смущава? — попита Алтал.
— Сержант Халор се чувствува много неудобно, Алтал.
— Да не би да казваш, че не понася майката на Елиар?
— Тъкмо обратното. Някога с Алайя са „ходели“, както се казва, докато не я запознал с Агус, бащата на Елиар.
— Така ли?
— Чу какво каза княз Алброн. Става дума за любов от пръв поглед. Халор е наблюдателен и веднага е разбрал какво се е случило. Обичал Алайя — а и сега я обича, — обаче Агус му бил като брат, така че той скрил чувствата си и се отдръпнал.
— Май започна да ми разправяш поредната банална история.
— После нещата стават по-лоши. След като Агус загинал в една от безсмислените войни в равнината, Халор решил, че за него може би се открива някакъв шанс. Алайя обаче била толкова съкрушена от смъртта на съпруга си, че заживяла отшелнически. Когато Елиар започнал да се подготвя като боец, Халор го взел под свое покровителство. Ако си обърнал внимание, държи се с него повече като баща със син, отколкото като командир към подчинен.