Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Добре казано, сержанте — съгласи се Двейя. — Значи сега ще се заемем с малко разузнаване.
Алтал направи крачка назад и изпрати мисъл към Бейд. Главата на младия жрец все още бе изпълнена с бурни емоции. Той все още изпитваше скръб и вина, обаче под тях бе започнал да се появява гняв. Неправдите на перквейнското общество бяха започнали да надделяват над самообвиненията му.
— Това е само началото, приятелю — прошепна гласът на Двейя. — Не го насилвай. Струва ми се, че ще се съвземе със собствени сили.
— Самата ти не попресили ли малко действителността, Еми? — попита Алтал.
— Съвсем малко — призна тя. — Мислите на повечето хора, които наблюдавахме, не са чак толкова порочни, колкото това, което чухме и видяхме.
— Еми, отново хитруваш.
— Така е. Намирам обаче хитруването за приемливо, щом ще помогне за съвземането на брат Бейд.
— Разбиранията ти за морал са доста гъвкави.
— Не говори такива неща. По-добре наблюдавай Бейд. Скоро ще види и чуе някои неща, които могат да му помогнат да стъпи на земята.
Мъглата зад южния прозорец се вдигна и картината отново стана ясна. Алтал и останалите се оказаха пред развалините на къща, построена на хълм, извисил се над южното крайбрежие. Сред развалините имаше палатка и малък огън. До него бе застанал жълтокосият прокуден жрец Арган и с досада подритваше няколко полуразпаднали се тухли.
— Така ще си повредиш обувките — чу се глас от мрака.
— Къде беше досега? — обърна се Арган.
— Обикалях из околностите — отговори Коман. — Нали искаше това от мен?
— Откри ли нещо?
— Все още никой не е нахлул в страната, ако именно това те вълнува. Арган, струва ми се, че те няма напълно да разберат действията ти. Не успях да открия Алтал, обаче това не трябва да те учудва. По всяка вероятност се е укрил в Дома на края на света, а той е извън моя обсег. Имаш ли вести от Генд?
— Не. Той е в Нагараш, опитва се да умилостиви Господаря.
На грубото лице на Коман се появи лека усмивка.
— Наистина си хитър, Арган, признавам ти това. Именно ти измъкна Яхаг от Нагараш и уреди убийството му, обаче Генд ще опере пешкира.
— Сам си е виновен, след като си присвои заслугите за моята идея — отвърна насмешливо Арган. — Генд винаги много се радва на похвалите на Господаря.
— Виждам, че и ти си забелязал това — каза сухо Арган.
— Планът обаче можеше да успее — каза Арган. — Яхаг бе съвършеният отговор на сложния план на Алтал за пленяване на Гелта, обаче идиотът Бейд изгуби самообладание и закла Яхаг преди да успеем да му попречим.
— Опитах се да те предупредя за него, Арган, обаче ти не пожела да ме изслушаш.
— Не бях допускал, че може да стигне толкова далеч. Това бе крещящо нарушение на основните правила на църквата. Самия мен ме изгониха за нещо къде-къде по-маловажно.
— Ще ти призная обаче, че Яхаг няма да ми липсва много. Кръвта ми изстиваше още щом го видех. Дори и Генд се страхуваше от него. Единствено Господарят се чувствуваше добре в компанията на Яхаг.
— Така е — потвърди унило Арган. — Ако обаче бях успял да си спечеля подкрепата му, можеше да изтикам Генд от мястото му и сам да го заема. Всичко се развиваше както трябва до момента, когато безумният чернодрешко взе меч и уби средството, с което щях да се сдобия с власт.
— Щом изпитваш такива чувства, убий го. Хном по всяка вероятност ще успее да те вкара в Дома на Двейя.
— Не се шегувай, Коман. Чудесно знаеш, че бих се осмелил да вляза в този Дом толкова, колкото и ти.
— Само предложих, преподобни Арган — каза подигравателно Коман. — След като разбрах колко е силно желанието ти да убиеш чернодрешкото, реших, че мисълта, че можеш да загинеш самият ти, когато правиш такъв опит, не те смущава особено.
— Отмъщението е наистина много приятно нещо, приятелю — каза Арган. — Трябва обаче да останеш жив, за да можеш да му се насладиш. Ще видя сметката и на Бейд, когато му дойде времето. Точно сега обаче се нуждая от повече жреци с червени дрехи, за да поддържам градуса на въстанието. Иди в Нагараш и докарай толкова, колкото може да ти отпусне Господарят. Преди настъпването на пролетта искам да съм в храма в Магу. Ако продължаваме да се туткаме, Алтал може да ни причака някъде с цяла армия.
— Веднага ще изпълня заповедта ти, почитаеми — отвърна Коман с подигравателен поклон.
— Що за човек беше този Яхаг, госпожо? — попита сержант Халор. — Знаех, че Гелта са боеше от него. Не ми бе известно обаче, че вдъхва страх и у самия Генд.
— Той бе създание, напълно лишено от всякакви чувства — отвърна Двейя. — Не изпитваше нито любов, нито омраза, нито страх. Не изпитваше нищо. Беше съвсем празен.