Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Самозвани ли?
— Крадците бяха сигурни, че тези смутители на реда не са истински жреци. Облечени са в червени одежди и изнасят проповеди в защита на социалната справедливост, като разобличават алчните благородници и поквареното духовенство. За нещастие, повечето от нещата, които казват, са верни. Особено за Перквейн. Там към селяните определено не се отнасят добре, а духовенството в кафяви одежди подкрепя аристокрацията в нейните усилия да ограбва бедните.
— Духовенство с червени одежди не съществува — каза убедено Бейд.
— Съществува, братко Бейд — възрази Двейя. — В Некверос духовниците са облечени в алени одежди. Брат ми открай време обича ярките цветове.
— Да не искаш да кажеш, че перквейнските селяни са започнали да боготворят демона Дейва?
— Едва ли — отвърна Двейя. — Поне в този момент, едва ли. Крайната цел може би е такава, обаче точно сега в южен Перквейн ударението се поставя върху социалните промени. В една система, основана върху управлението на аристократите, има много несправедливост. Вероятно защото аристократите възприемат селяните като подчовеци. В миналото имаше много революции, но не дадоха резултат. Най-вече поради това, че единственото, към което се стремяха техните ръководители, бе да се сдобият с позициите и привилегиите на разобличаваните от тях благородници. Всъщност единственото нещо, което революциите променят, е терминологията.
— Кой е глава на кафявото духовенство, Бейд? — попита Алтал.
— Екзарх Алейкон — отвърна Бейд. — Главният храм на кафявото духовенство някога бе в Дейка, в Екверо, обаче след разгрома на дейканската империя кафявите се преместиха в Магу. Тамошният им храм е великолепен.
— Благодаря ти — каза Двейя с лека усмивка.
— Не знам дали те разбирам — отвърна озадачено Бейд.
— Това е моят храм, Бейд. Жреците с кафяви одежди го присвоиха преди няколко хиляди години.
— Не знаех — призна Бейд.
— Те не обичат да говорят за това. А и неизвестно защо мисълта, че освен богове има и богини, ги тревожи.
— Нима селяните наистина живеят толкова зле? — попита сержант Халор. — Винаги има недоволни, които непрестанно мърморят, но най-често те са движени от алчността и завистта.
— Прозорецът е тук, сержанте — отвърна Двейя. — Иди при него и сам се убеди.
— Ще го направя — отвърна Халор. — Искам да знам срещу какво сме изправени.
Гледката от южния прозорец сякаш се размаза, но след малко пред очите им се появиха поля и сиво бурно море.
— Това е местност в южен Перквейн, недалеч от морското пристанище Егни — поясни Двейя.
— Защо там е ден, докато тук е вече тъмно? — попита Гер.
— Защото се намираме доста по на север — отговори Двейя.
— Това какво общо има с въпроса ми? — попита детето.
— Алтал ще ти обясни — отвърна Двейя с лека усмивка.
— Грешиш, Еми — каза Алтал. — Аз знам, че това се случва всяка година. Причината обаче не ми е известна.
— Обясних ти я обстойно още много отдавна, приятелю.
— Знам. Въпреки това явлението не ми е ясно.
— Тогава ми каза, че си разбрал.
Той вдигна рамене.
— Излъгах те. Беше ми по-лесно да те излъжа, отколкото да изчакам да ми го обясниш за трети път.
— Би трябвало да се срамуваш — смъмри го тя.
— Изглежда, е късен следобед — каза сержант Халор, като присви очи. — Какво правят тези селяни на полето през зимата?
— Нищо смислено — отвърна Двейя. — Просто благородният собственик на земята не обича селяните му да безделничат.
Селяните, мършави и мръсни, бяха облечени в парцали. Копаеха земята с примитивни мотики под бдителния поглед на един навъсен надзирател на кон и с камшик.
До надзирателя се приближи на коня си богато облечен благородник и попита:
— Само дотук ли са стигнали?
— Земята е замръзнала, господарю — обясни надзирателят. — Само си губят времето.
— Тяхното време ми принадлежи — каза благородникът. — Щом съм заповядал да копаят, ще копаят. Не им трябва да знаят защо.
— Това ми е ясно, господарю — отвърна надзирателят. — Няма обаче да е зле аз да знам причината.
— Появили са се агитатори, Алкос — отвърна благородникът. — Като намерим работа на селяните си, няма да им остане време да слушат речи.
— Разбрах — каза надзирателят. — Това е наистина разумно. Няма да е зле обаче да бъдат нахранени малко по-добре. Днес десетина припаднаха.
— Глупости — каза презрително благородникът. — Преструват се. Точно затова съм ти дал камшик, Алкос. Дръж ги да копаят, докато се стъмни. Чак тогава им разреши да се нахранят. Кажи им утре да са тук преди да се е съмнало.