Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли, права си. Халор наистина се грижи за Елиар. Алайя изпитва ли някакви чувства към Халор?
— По начало го възприема като стар приятел, обаче усетих и признаци, че би могло да се стигне до нещо повече. Стига Халор да не проявява припряност.
— Сега само това ни трябваше — недоволно промърмори Алтал. — Лейта, по-добре да не ми бе разказвала всичко това.
— Опитвам се да те държа в течение на събитията за твое собствено добро, татко — каза Лейта.
— Какво искаш да кажеш?
— Не смяташ ли, че Двейя би могла да оцени тази ситуация като много интересна? И че ако пропуснеш да я уведомиш за нея, тя би могла, меко казано, да ти се разсърди?
— Ако ти току-що не ми бе разказала тази тъжна малка история, нямаше да знам за нея.
— Нима наистина можеш да допуснеш, татко, че ще имам тайни от теб? — попита Лейта с престорено удивление. — Ако не бях споделила с теб това, можеше да пострадам аз. Наистина те обичам, мили татко, но не чак толкова. Вече си известен за случая, така че ти се заеми с него. Не се ли гордееш с моята проницателност?
— Наистина бих се радвал да престанеш да ме наричаш „татко“, Лейта — отвърна недоволно той.
Тя внезапно го погледна изненадано, разплака се и закри лицето си с ръце.
— Сега пък какво ти става? — попита я той.
— Остави ме на мира — захлипа тя. — Остави ме, Алтал!
— Няма да те оставя на мира, Лейта. Какво ти става?
— Мислех си, че си различен. Остави ме — отвърна тя и продължи да плаче.
Той инстинктивно я прегърна. Тя за миг оказа съпротива, но после се отпусна върху гърдите му, като продължи да плаче неудържимо.
Очевидно бе твърде разстроена, за да говори смислено, така че Алтал опита да се свърже с нея „по другия начин“.
Внимателно навлезе в съзнанието й и установи, че мислите й са съвсем объркани.
— Отдръпни се! Отдръпни се! — мислено го помоли тя.
— Няма — каза й той на глас и продължи да търси.
Заляха го милион нейни спомени от кверонското село Петелея, а чувството й за самота го прободе сякаш с нож. Въпреки своята дарба Лейта бе израсла в почти пълна самота. Баща й бе умрял преди тя да се роди, а майка й бе душевноболна, не точно безумна, може би, но „странна“. Другите деца от селото изпитваха боязън от нейното умение да отгатва мислите им и страняха от нея, така че тя бе израсла без приятели и в почти пълна самота. И в страх. Над всичките й спомени бе надвиснала сянката на сладострастния жрец със сурово лице, брат Амбо, чиято ненавист към нея се бе засилвала с всяка година. Опитите й да го избягва се бяха оказали безплодни, тъй като той я бе преследвал навсякъде, и страхът от неговото въображение я бе изпълнил с ужас. Ужас, който буквално я бе лишил от способността да мисли и да действува.
Макар и да беше наясно с намеренията му, тя бе съвсем беззащитна. Точно заради това бе станала жертва на неговите измислени обвинения и на пародията на процес и бе осъдена на смърт в пламъците.
А после в Петелея се бе появил Бейд и я бе спасил от кладата.
— Заслугата не е само негова, Лейта — поясни Алтал на глас. — Изпрати ни Еми, а и Ножът ни помогна.
— Знам това много добре, татко, но в онзи ден бях много напрегната. След като Елиар ми показа Ножа, разбрах, че вече не съм сама. Бях се сдобила изведнъж със семейство, и именно Бейд бе направил това възможно. Поне така го възприех в онзи миг.
— А сега си влюбена в него.
— Мислех си, че това е съвсем очевидно, татко.
— Пак използуваш това обръщение.
— Ти май не ме слушаш внимателно, Алтал. Нали и тази дума влиза в понятието „семейство“? Когато бяхме във Векти и Елиар бе временно ослепял, ти през цялото време се опита да ме убедиш да допусна Елиар в разума си, като използува думи като „братя и сестри“ и „семейство“. Не си ли даваш сметка, че с тези думи сам предложи да играеш ролята на баща? Аз наистина се нуждая от баща, обаче ти сам предложи да поемеш тази роля. Вече е късно да се отмяташ от думите си.
— Струва ми се, че думите ти не са лишени от своеобразна извратена логика, Лейта — предаде се най-сетне той. — Добре, щом си решила да ми викаш „татко“, не възразявам.
— Слава Богу! — отвърна тя с престорено въодушевление. — А сега ми кажи: какво ще правим с клетия Бейд?
— Еми ще има грижата за това.
— Не, татко, не е Еми. Тя очаква да се сетиш, че това е именно твоя отговорност.
— Откъде накъде?
— Имам си собствени източници на информация, татко. Можеш да ми вярваш — каза тя. — Ще дойде ден, когато на двама ни с Бейд ще се наложи да направим някои ужасни неща на някои хора и поради това и двамата ще трябва да възприемаме някого като своя опора. Струва ми се, че подхождаш за тази роля.