Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
В тоя момент в замъка наистина нямаше какво много да се прави, та малкият рицар яхна кон и замина. Върна се едва след два часа, придружен от пан Мушалски, който беше вече оздравял след удара, нанесен му от Хамди, а сега идваше в замъка, защото смяташе, че ще може при атаките да нанесе значителни поражения на поганците с лъка си и да придобие голяма слава.
— Здравейте! — каза Кетлинг. — Вече бях неспокоен. Какво става там у доминиканките?
— Всичко е добре — отговори малкият рицар. — Нито една граната не се е пукнала там. Мястото е тихо и безопасно.
— Ех, слава Богу! А Кшиша не се ли тревожи?
— Спокойна е, сякаш е у дома си. Двете с Башка са в една килия, а пан Заглоба е с тях. Там е и Нововейски, съзнанието на когото се е възвърнало. Искаше да дойде с мен в замъка, но още не може да стои дълго на крака. Кетлинг, сега иди ти там, а аз ще те заместя тук.
Кетлинг прегърна Володиовски, защото сърцето го влечеше силно към любимата Кшиша, и той веднага заповяда да му докарат коня. Но докато го докарат, продължи да разпитва малкия рицар какво става в града.
— Гражданите гасят много смело огъня — отговори малкият рицар, — но по-богатите арменски търговци, като видели, че горят складовете им, изпратили до епископа делегация с настояване градът да се предаде. Когато узнах това, въпреки че си бях обещал да не ходя на техни заседания, отидох. Там ударих по муцуната един, който най-много настояваше да се предадем, и епископът ми се разсърди за това. Лошо, братя! Страхът там обзема все повече хора и нашата готовност за защита им става все по-противна. Те ни корят, а не ни хвалят, защото казват, че напразно сме излагали града. Чувах също, че нападали Маковецки, задето се противопоставял на преговорите. Самият епископ му каза: „Ние не се отричаме нито от вярата си, нито от краля, но какво може да помогне по-нататъшната съпротива? Ти не виждаш ли, казва, оттук поруганите храмове, изнасилените честни девойки и невинните деца, влачени в робство? А с договор, казва, още можем да им осигурим съдбата и за себе си да издействаме свободно заминаване!“ Така говореше епископът, а пан генералът кимаше с глава и повтаряше: „По-добре да загина, но това е истина!“
— Да става волята Божия! — отговори Кетлинг. А Володиовски закърши ръце.
— И поне да беше истина това! — възкликна той. — Но Бог ми е свидетел, че още можем да се отбраняваме!
В това време докараха кон. Кетлинг почна бързо да го възсяда, а Володиовски му каза на тръгване:
— Внимавай през моста, защото там падат много гранати!
— След един час ще се върна — каза Кетлинг. И замина.
Володиовски и Мушалски започнаха да обикалят стените.
На три места хвърляха ръчни гранати, защото на три места се чуваше как дълбаят. От лявата страна на замъка хвърлянето на гранатите ръководеше Люшня.
— Как върви работата? — попита Володиовски.
— Зле, пане командир! — отговори вахмистърът. — Тия дяволи вече са в скалата и само при изхода понякога гранатата ще засегне някого. Не сме постигнали много…
На другите места вървеше още по-зле, а на това отгоре небето се заоблачи и заваля, поради което фитилите на гранатите се мокреха. Тъмнината също пречеше на работата.
Володиовски отведе пан Мушалски малко настрана, спря се и каза внезапно:
— Слушай, ваша милост! Ами ако се опитаме да задушим тия къртици в дупките им?
— Струва ми се, че това значи сигурна смърт, защото ги пазят цели полкове от еничари! Но да се опитаме!
— Вярно, че ги пазят полкове, но нощта е много тъмна и лесно може да ги обземе паника. А помисли, ваша милост: в града мислят за предаване, защо? Защото казват: „Под вас минират, няма да удържите!“ А устата биха им се затворили, ако още тази нощ им се изпрати вест: „Няма вече мини!“ За такова нещо струва ли си човек да рискува главата си или не?
Пан Мушалски помисли малко, най-после извика:
— Струва си! За Бога, струва си!
— На едно място започнаха неотдавна да дълбаят — каза Володиовски — и тях ще ги оставим на мира, но ето че от тая и от оная страна вече са навлезли доста надълбоко. Ще вземеш, ваша милост, петдесет драгуни, ще взема и аз толкова и ще се опитаме да ги задушим. Имаш ли желание, ваша милост?
— Да, имам! Расте, расте! Ще взема в пояса си и няколко големи гвоздея за запушване на оръдия, може би по пътя ще се натъкнем на някой топ.
— Съмнявам се дали ще се натъкнем, при все че няколко оръдия се намират много близо, но вземи, ваша милост. Ще почакаме само Кетлинг, защото той по-добре от другите ще знае как да ни се притече на помощ при нужда.