Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Какво ти е, стари приятелю? — извика Джолиън.
Пухкавата завита опашка на Балтазар едва мръдна; премреженият му поглед сякаш казваше: „Не мога да стана, господарю, но се радвам, че те видях!“
Джолиън коленичи; овлажнелите му очи едва ли съзираха как гърдите на животното постепенно престават да дишат. Опита се да вдигне главата — тя беше страшно натежала.
— Какво ти е, мили? Къде се удари?
Опашката помръдна още веднъж; погледът угасна. Джолиън прокара ръка по неподвижното, още топло тяло. Нищо — просто затлъстялото сърце не бе издържало вълнението от завръщането на господаря. Допрял устни до муцуната с оредели бели мустаци, Джолиън усети, че тя вече изстива. Постоя така няколко минути на колене, сложил ръка под вкочаняващата се глава. Тялото тежеше страшно, докато го носеше към върха на полянката, където го положи и покри с окапали листа; нямаше вятър и те щяха да го пазят до следобяда от любопитни погледи. „Ще го заровя сам“ — помисли си той. Осемнайсет години бяха минали от деня, когато бе влязъл в къщата на Сейнт Джонс ууд с малкото кученце в джоба. Странно, че трябваше да умре тъкмо сега! Знамение ли беше? Пред вратата той се обърна да погледне още веднъж червеникавата купчинка, после тръгна полека, със стиснато гърло, към дома си.
В къщи намери Джун; пристигнала незабавно, щом узнала, че Джоли се записал доброволец. Родолюбието му бе надделяло над съчувствието й към бурите. Настроението в къщи беше странно и напрегнато, когато Джолиън влезе и съобщи за смъртта на Балтазар. Вестта ги обедини. Прекъснало се бе едно звено с миналото — Балтазар! Двама души тук изобщо не знаеха живота преди него; на Джун той напомняше последните дни на дядо й; на Джолиън — времето на семейните грижи и творчески борби, преди да си бе възвърнал бащините любов и богатство! И ето че Балтазар умря!
Следобяд взеха с Джоли кирки и лопати и отидоха на полянката. Избраха място близо до червеникавата купчинка, за да не го пренасят далеко, извадиха грижливо пласта трева и започнаха да копаят. Копаха десет минути в мълчание, после спряха да си починат.
— И така, драги — каза Джолиън, — ти реши, че трябва да се запишеш?
— Да — отвърна Джоли; — никак не ми се искаше, то се знае.
Колко точно тия думи изразяваха настроението на самия Джолиън!
— Възхищавам ти се, моето момче. Не вярвам, че бих сторил такова нещо на твоите години… Бях прекалено много Форсайт, струва ми се! Но предполагам, че типът се подобрява с всяко поколение. Кой знае дали, ако имаш син, няма да бъде чиста проба алтруист!
— Няма да прилича толкова на мене, татко; аз съм отвратителен егоист!
— Не, мили, съвсем ясно е, че не си.
Джоли поклати глава. Продължиха да копаят.
— Странен е животът на кучето — каза неочаквано Джолиън старши; — единственото четириного със заченки на алтруизъм и усет за бога!
Джоли погледна баща си.
— Вярваш ли в бога, татко? Не знаех за това.
Пред този изпитателен въпрос от същество, на което не можеше да отговори с леко сърце, Джолиън се поспря за миг, усетил, че гърбът му се е уморил от копаенето.
— Какво разбираш под думата „бог“? — отвърна той. — За бога съществуват две несъвместими представи. Едната е непознаваемото творческо начало — някои вярват в него. Другата е върховният алтруизъм у човека — естествено, хората вярват и в него.
— Разбирам. А Христос остава някак извън всичко това, нали?
Джолиън го погледна смаян. Христос, предложен като звено между двете представи! И то от устата на едно дете! Ето най-после едно научно обяснение за вярата! Непостижимата поема на Христовия живот беше опит на човека да обедини двете несъвместими понятия за бога. И тъй като върховният алтруизъм у човека, както всичко друго в природата и всемира, е част от непознаваемото творческо начало, би могло в края на краищата да се намери и по-лошо звено! Странно… Как човек може да живее толкова дълго време и да не съзре нещата от подобно гледище!
— А ти как мислиш, драги? — каза той.
Джоли се намръщи.
— През първата година, разбира се, много разговаряхме по тоя въпроси. Но на втората човек ги изоставя; и не зная нищо… Те са всъщност ужасно интересни.
Джолиън си припомни, че и той бе разговарял през първата си година в Кеймбридж и се бе отказал през втората.