Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Надигна се мощен боен рев, който заглуши громовния тътен на барабаните. Командирите изреваха на хората си кратки команди и отделните части се раздвижиха, на бегом се заизкачваха по покрития със сняг склон.
Най-отпред вървяха стрелците, които бяха заменили лъковете си с късите мечове, които носеха на коланите си, следвани от воините с тежки доспехи, с щитове, копия и остри като бръснач мечове. Подир тях идваха ефрантите, които щяха да стъпчат всичко, което беше оцеляло след атаката на войниците и така щяха напълно да довършат врага.
— Напред! — крещеше Алкам с дрезгав, преминаващ във фалцет глас. Генералът яздеше начело на войската си, от гърба на ефранта имаше обзор над хората си. — Няма да проявяваме никаква милост! Пленници няма да се вземат! Да живеят Алкам и Асмарк!
— Да живеят Алкам и Асмарк! — повториха го като ехо стотиците гърла на воините.
С дрезгав рев и жажда за кръв мъжете щурмуваха склона, готови да изколят като животни беззащитните нарки и да окъпят мечовете си в кръв.
Алкам наблюдаваше това със задоволство. Не изпитваше нито съжаление, нито скрупули. Всяка победа, постигната с малки загуби, за него беше славна — а нарките му се бяха противопоставяли достатъчно дълго.
Този ден щеше най-сетне да види гибелта им.
Това беше велик ден.
Краят на нарките — и началото на едно ново, велико царство.
Царството на Алкам.
Отново Мат и нарките се притиснаха плътно към прикритията си, изчакаха да свърши обстрелът, който отново разруши няколко хижи и отне живота на неколцина.
От другата страна на насипа напираше ужасният рев на воините на Алкам. Мат хвърли един поглед към края на прикритието, видя стотиците мъже, които щурмуваха склона, въртейки мечовете си. Искаха кръв…
Младите нарки, които лежаха в прикритията зад насипа, изпращаха срещу враговете по някоя и друга стрела — храбро, но безплодно начинание. Тук-там беше улучван по някой от вражеските стрелци с лък и падаше възнак, но десетки негови другари моментално заемаха мястото му. С крясъци и рев пълчищата прииждаха на вълни, следвани от ефрантите, чиито тежки стъпки караха земята да трепери. Щяха да натъпчат селото вдън земя, а с него и всичко, което живееше в него. Мъже и жени, деца и старци. Алкам не знаеше никаква милост…
— Маддракс! — извика Йорл настойчиво, надвиквайки грохота на врага. — Сега!
Мат остана спокоен, прецени разстоянието до противника.
Още четиристотин ярда.
Моментът беше дошъл.
Матю скочи светкавично и размаха високо над главата си червената кърпа, която държеше в ръцете си — уговореният сигнал…
Девойката Сам стоеше на високата скала, която се извисяваше откъм северната страна на селото и видя, че Маддракс подаде сигнала. Обърна се, вдигна високо ръце и предаде на Аруула заповедта за действие.
Варварката, която седеше на седлото на пленения ефрант, реагира мигновено. Изплющя с поводите и нададе пронизителен вик — тромавото животно се раздвижи.
С всички сили се напъна в хомота, който му бяха сложили. Изплетените от кожени ремъци въжета се опънаха и започнаха да скърцат — и вратата на шлюза, която задържаше насъбралата се вода, започна бавно да се вдига.
Беше идея на Маддракс с дига да се заприщи течението на топлия извор и да се пренасочи. През тясна пукнатина в скалата излизаше изпускащата пара вода и се завиряваше в яма в скалата, от която сега Аруула я освобождаваше.
С плисък и изпускайки пара, водата нахлу през отворения шлюз, потече по системата от дървени тръби, които нарките набързо бяха сковали по проект на Мат. Дървения материал за целта взеха от хижите си, пожертваха мебели и предмети за потребление, за да набавят необходимото. С восък, мазнина и масло уплътниха и свързаха измайсторените съвсем набързо тръби, увиха ги в кожи, та топлата вода по възможност да губи по-малко от температурата си. Сега шлюзът беше отворен, водата от извора се понесе по тръбите към местопредназначението си.
Аруула тържествуващо стисна юмрук, нададе пронизителен вик на радост. Тогава скочи от гърба на ефранта и побърза да се върне в селото, за да види дали планът на Маддракс ще успее.
Воините на Алкам се приближаваха с ужасяващ рев, неудържими, както се виждаше.