Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Тогава на скалата останахме живи, защото ти ги раздели. Този, който докоснах, уби другия до него, докато ти държеше настрана останалите двама. После той се втурна срещу останалите двама, но ти вече беше бутнал единия от скалата, така че той жертва собствения си живот, за да бутне заедно със себе си водача в пропастта. Направи го, защото по този начин нямаше никакъв шанс да бъде победен, какъвто би съществувал, ако се биеха с мечовете си. Струваше му живота, но това беше без значение, след като го бях докоснала. Това беше единственият сигурен начин да ме защити.
— А не можеш ли просто да докоснеш и четиримата?
— Не. При всяка употреба силата се изчерпва. За да се възстанови, е необходимо време.
Той почувства дръжката на меча си, опряна в лакътя, и изведнъж му хрумна нещо.
— Когато прекосявахме границата и онзи, последният от четворката, беше по следите ти, и аз го убих… аз всъщност не те спасявах, нали?
Тя замълча за миг, преди да отговори.
— Един човек, без значение колко голям и силен е той, не може да бъде заплаха за Изповедника, дори за слаб Изповедник, много по-слаб от мен. Ако не се беше появил точно тогава… щях да се справя с него. Съжалявам, Ричард — прошепна тя, — но нямаше нужда да го убиваш. Сама щях да се справя.
— Е — каза сухо той, — ако не друго, поне ти спестих труда да го правиш.
Тя не отговори, само го погледна тъжно. Очевидно не можеше да каже нищо, с което да го успокои.
— Колко време? — попита той. — Колко време е необходимо, за да се възстанови силата, след като е била използвана от Изповедника?
— Силата на всеки Изповедник е различна. При някои е по-слаба и възстановяването й може да отнеме няколко дни и нощи. При повечето това става за едно денонощие.
Ричард я погледна.
— А при теб?
Тя се вгледа в очите му така, сякаш й се искаше той да не беше задавал този въпрос.
— Около два часа.
Той се извърна обратно към огъня. Отговорът й очевидно не му прозвуча добре.
— Това необичайно ли е?
Тя въздъхна.
— Така са ми казвали — звучеше уморено. — Това, че силата се възстановява за по-кратко време, показва, че тя е по-голяма, че действа с по-голяма ефективност върху докоснатия. Ето защо онзи, когото докосна от четиримата, може да убие останалите трима. Това не може да стане при Изповедник с по-малка сила. Изповедниците в зависимост от силата си имат определени санове, тъй като притежаващите най-голяма сила ще родят дъщери, които имат най-голям шанс да наследят подобна на тяхната сила. Между Изповедниците не съществува чувство на завист към онези с най-голяма сила, има само чувство на най-искрена привързаност и отдаване в тежки времена; като сега, откакто Рал прекоси границата. По-малките по сан защитават по-големите в йерархията с живота си, ако се наложи.
Знаеше, че тя няма да го каже, ако той не я попита, така че го направи.
— И какъв е твоят сан?
Тя беше втренчила немигащия си поглед в огъня.
— Всички Изповедници ме следват. Мнозина дадоха живота си, за да ме защитят… — за миг гласът й секна — …за да оцелея и да използвам силата си, за да спра Рал. Сега, разбира се, вече няма кой да ме следва. Аз съм единствената, която оцеля. Мрачният Рал изби всички останали.
— Съжалявам, Калан — каза той тихо. Едва сега започваше да разбира колко важна жена е тя. — А имаш ли си титла? Как те наричат хората?
— Аз съм Майката Изповедник.
Ричард се напрегна. Звученето на това „Майка Изповедник“ беше изпълнено със студенината на някаква страхотна власт. Ричард беше съкрушен. Винаги е знаел, че Калан е важна личност, но той беше имал работа с важни личности, докато работеше като горски водач, и се беше научил да не благоговее пред тях. Но никога не беше предполагал, че тя може да бъде чак толкова важна личност. Майка Изповедник. Дори той да беше просто водач, а тя толкова важна личност, не го интересуваше, щеше да се справи някак си. Тя също, със сигурност. Нямаше да я загуби, нито пък да я отпрати заради онова, което е.
— Не знам какво означава това. Нещо като принцеса ли е, като кралица?