Шогун

— Чудесно правило. С удоволствие бих чул и останалите. Може би ще ми ги кажете по време на вечерята?

Тази акула ми е необходима, горчиво си помисли Торанага. Ще избързам, ако го убия още сега.

Хвърлиха към брега две въжета и галерата бе здраво завързана. Въжетата се изпъваха от тежестта на кораба, който леко се поклащаше на вълните. Прибраха веслата, спуснаха стълбата и Ябу се появи на първото стъпало.

В същия миг самураите изкрещяха като един бойния си вик „Касиги! Касиги!“ и от дружния им рев чайките с писък се стрелнаха в небето. После редиците пак тъй дружно и стройно се поклониха.

Ябу също им се поклони и се обърна към Торанага е широк гостоприемен жест.

— Да слезем на брега.

Торанага погледна към строените самураи, към прострените в прахта селяни и се запита: нима тук ми е писано да умра от меч, както предсказа астрологът? Първата част от предсказанието вече се сбъдна: името ми бе изписано по стените на Осака.

Но той отхвърли тази мисъл. Застана на първото стъпало и извика гръмко и властно към петдесетте самураи, облечени като него в кафяви униформени кимона:

— Останете всички тук. Капитане, гответе се за незабавно потегляне! Марико-сан, вие оставате в Анджиро за три дни. Слезте още сега на брега заедно с лоцмана и Фуджико-сан и ме чакайте на площада. — После се обърна с лице към брега и за голямо учудване на Ябу усили още повече гласа си. — А сега, Ябу-сан, ще направя преглед на войските ви.

Мина покрай него и затрополи по стълбата със самоувереното високомерие на врял и кипял в битките военачалник, какъвто всъщност беше. Никой военачалник не бе спечелил повече битки и не бе по-изкусен от него освен тайко, а той беше мъртъв. Никой военачалник не бе участвувал в повече сражения, не бе проявявал повече търпение, не бе загубил толкова малко жива сила… И никой не го бе побеждавал.

Щом го разпознаха, по брега премина вълна на учудване. Прегледът беше съвършено неочакван. Името му минаваше от уста на уста и силата на шепота и страхопочитанието му доставиха удоволствие. Усещаше, че Ябу го следва, но не се обърна.

— А, Игураши-сан — каза той с любезност, каквато не изпитваше. — Приятно ми е да ви видя. Хайде с мен, заедно ще направим преглед на вашите хора.

— Да, господарю.

— А вие трябва да сте Касиги Оми-сан. Баща ви ми е стар боен другар. Вие също елате.

— Да, господарю — отвърна Оми и се наду от честта, която му бе оказана. — Благодаря.

Торанага наложи бърза крачка. Взе ги със себе си, за да им попречи да се наговорят с Ябу, и знаеше, че животът му зависеше от това дали щеше да съумее да задържи инициативата в свои ръце.

— Не се ли бихте на наша страна при Одавара, Игураши-сан? — попита той, макар да знаеше, че самураят именно там бе загубил окото си.

— Да, господарю. Имах честта. Бях с Ябу-сан и се бихме на лявото крило на тайко.

— Значи сте били на почетно място — там боят беше най-ожесточен. Има много неща, за които трябва да благодаря на вас и на вашия господар.