Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Обявявам настоящото заседание за закрито — рече Скофийлд с пресилена тържественост. — Господа, отвържете вашите пленници и ги отведете до самолета. Ако някой ви предложи подкуп, предлагам да го цапардосате с каквото ви падне!
Беше десет часа сутринта; притъмнялото небе предвещаваше скорошен порой. Двамата корсиканци получиха обещание за снизходителност заради оказаното съдействие и бяха предадени на полицията в Бонифацио. Оставаше тримата американци, двете прислужници и готвачът да приключат задачата, и то, колкото и да е странно, по настояване на Скофийлд. Всички ценни предмети, които можеха да се изнесат, заедно с продуктите, повечето в контейнери с лед, трябваше да попаднат в къщичката на градинаря. Отне им близо четири часа при невероятно темпо.
— О кей, Брей — въздъхна накрая Прайс и избърса потното си чело. — Няма ли най-сетне да научим какво целиш с всичко това?
— Приключване, мой млади приятелю, просто и ясно — отвърна Скофийлд, вдигна някаква голяма туба и на бегом влезе в къщата.
Три минути по-късно пожарът пламна, огнените езици плъзнаха нагоре по завеси и мебели. Още пет минути и ето че цялата къща гореше под похлупака от мрачно небе. Камерън неволно трепна — къде беше се дянал Скофийлд? Още не го виждаше!
— Брей! — викна той и заедно с Лутър се втурна към облаците искри. Внезапно тресна невероятна експлозия. Прайс и Консидайн се хвърлиха на земята, успели да зърнат как верандата се откъртва, отломки мрамор, бетон и стъкло политат на всички страни. В този миг ливна дъждът, яростен, пороен, ала пламъците все така се извисяваха нагоре, сякаш да премерят сили с бурята, една природна стихия срещу друга, битка между огън и вода. — Скофийлд! — изрева Камерън и се надигна.
— Къде е тоя кучи син? — на свой ред викна Консидайн. — Ако е намислил някоя глупост, ще му размажа физиономията!
— Ей, момчета, какво правите там? — чу се гласът на Беоулф Агът, който на бегом се появи откъм западното крило. — Не вдявате ли, че трябва да се отдалечите, малоумници такива!
— А ти какво правиш? — сопна му се Прайс и заедно с Лутър го последва. — Какво си направил, това искам да знам!
— Онова, което трябваше да сторя преди близо трийсет години в Бостън. Да превърна в пепел крепостта на властника в Матарезе.
— Какво значение има? Това не ти е Бостън, тук е Порто Векио, Корсика!
— Не мога да бъда сигурен. Символ, може би, спомен, нашепващ за унищожение, повсеместно унищожение. По дяволите, сам не зная! Просто трябваше да го направя… заради Таленков може би. Както и да е, първо поговорих с момичетата, с прислужниците де. Бях ги предупредил.
— За кое, за пожара ли?
— Нека приемем, че те ще кажат където трябва. Който изпревари, ще намаже от съкровищата в къщичката на градинаря. Ако ги продадат, няколко семейства могат години да преживяват с парите. Защо да ги конфискуваме като доказателства? Бездруго ще ги откраднат. — Клетъчният телефон зажужа във вътрешния джоб на сакото му. — Сър Свински Задник, предполагам.
— Дори дръзкото ти нахалство не е в състояние да ме ядоса, Брандън. Добра работа свърши, стари приятелю, за представлението да не говорим.
— Спести ми британските си хвалебствия, просто изпрати пари.
— Всъщност очаквам да представиш отчет за определени разходи, но моля те, поукроти въображението си.
— Може да поискам да си купя нов остров или пък някоя малка държавица.
— Антония иска да знае кога се връщаш в Лондон. — Уотърс предпочете да пресече мечтанията на Скофийлд.
— След около час. И цяла седмица ще спя.
— Ще се обадя на Хийтроу, да предоставят някоя резервна писта, а и да посрещнат самолета ти. Ще се обадя и на Лезли. Впрочем, Франк Шийлдс ми звънна. При първа възможност трябва да докладваш във Вашингтон.
— Аз да докладвам? — кресна Беоулф Агът. — На мен той не може да ми заповядва!
— Не се дърпай, де, ние също искаме да научим подробности. От официален, съответно засекретен доклад, естествено.
— Това се отнася за онези на заплата, аз съм само консултант. Прайс да го направи.
— Какво да направя? — попита Камерън.
— Да изготвиш доклад за изпълнението на мисията.
— Проста работа, Брей. Какво толкова?
— Тогава вие с лейтенанта я свършете.
— Лейтенантът вече заслужи повишението си, Брандън — отново се намеси Джефри от Лондон. — Пристигнаха документите от Американския флот. А ако аз и Франк Шийлдс още малко се бяхме разпрострели в хвалбите по негов адрес, щяха и контраадмирал да го направят.