Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Вдигнаха очи и видяха Лийша и баща ѝ, който си бе сложил очилата, да разглеждат Копието на Каджи прекалено внимателно. Вече бе стояло достатъчно дълго в ръцете им, за да оценят великолепието му, а Джардир не виждаше причина да разкрива все още всичките му тайни.
– Тези защити са силни – каза той и подаде ножа на Гаред с дръжката напред.
След това погледна настоятелно към копието и зеленоземците му го върнаха с неохота. Изпълненият с копнеж поглед на Лийша, докато подаваше обратно оръжието, накара Джардир да се почувства удовлетворен. Тя жадуваше за тайните, изписани по повърхността му.
– Къде е този Защитен? – обърна се Джардир към Гаред, след като копието се върна обратно на сигурно на рамото му. – Много бих искал да се срещна с него.
– Той идва и си отива – намеси се Лийша, преди Гаред да успее да отговори.
Джардир ѝ кимна.
– Той ли ви даде това чудодейно наметало? То е като самата Роба на Каджи, с която човек минава покрай алагаите, без дори да го забележат.
Бузите на Лийша поруменяха и Джардир разбра, че по някакъв начин ѝ е направил комплимент.
– Сама направих Непрозримите наметала – призна тя. – Измених няколко защити за объркване и зрение, както и една лека забрана, така че никой ядрон, бил той голям или малък, да не може да види онзи, който ги носи.
– Невероятно – възкликна Джардир. – Сигурно Еверам ви шепне на ухото, щом изменяте защити, и то за да направите нещо толкова красиво и мощно.
Лийша погледна надолу към наметалото си, с което си играеше разсеяно. Накрая тя цъкна, изправи се и отвори сребърната закопчалка на врата си.
– Вземете го – каза тя и подаде наметалото на Джардир.
– Да не си полудяла?! – извика Илона и понечи да ѝ препречи пътя, както Ашан бе направил преди малко с Джардир.
– Наметалото върши работа само срещу демони – каза тя не само на Джардир, но и на майка си. – Вземете го, за да си спомняте кой е истинският ви враг дори след като слънцето изгрее на сутринта.
Тя издърпа ръката си от хватката на Илона и подаде мантията на Джардир.
Джардир сложи длани на масата и се поклони.
– Подаръкът е прекалено щедър, а аз нямам какво да ви дам в замяна. Евераме, не мога да приема.
– Единственото, което искам, е да си спомняте това – рече Лийша.
Джардир отново се поклони и взе чудното наметало, без да вярва на очите си. Ако символите по оръжието на онзи така наречен Защитен бяха хармония, тези по Непрозримото наметало на Лийша бяха истинска симфония. Той сгъна мантията внимателно и я прибра в робата си, преди той самия или някой от съветниците му да се впусне да разучава подаръка до безкрай.
– Благодаря ви, госпожице Лийша, дъщеря на Ърни, билкарка от Хралупата на Избавителя – каза той и отново се поклони. – Правите ми огромна чест с този подарък.
Лийша се усмихна и се върна на мястото си. Изведнъж зеленоземците си зашепнаха един на друг, правейки се, че си сърбат чая. Джардир ги остави да си говорят и се обърна към Абан.
– Кажи ми за червенокосото момче, което се облича като кхафит – нареди му той.
Абан се поклони.
– Зеленоземците наричат такива като него жонгльори, Изба-вителю. Пътешестват, разказват истории и свирят. Обличат се в ярки цветове, за да ги разпознават. Професията им се почита, а тези, които я практикуват, често биват ценени високо като вдъхновители.
Джардир кимна, все още смилайки информацията.
– Музиката му влияеше на алагаите. Направляваше ги. Кажи ми повече за това.
Абан сви рамене.
– В историите за Защитения се споменава момче, което омайва алагаите с вълшебството си, но не знам нищо за тази сила. Предполагам, че не е често срещана.
* * *
Роджър с неудобство забеляза потайните красиански погледи, насочени към него. Ясно беше, че го обсъждат, и макар обученото му ухо вече да бе започнало да различава звуците и строежа на учудващо мелодичния им език, все още не го разбираше.
Красианците едновременно го ужасяваха и привличаха, почти като Защитения. Роджър не беше само цигулар, но и разказвач, и макар да беше измислил много истории за Красия, досега не бе срещал никого от тази страна. В ума му се стрелкаха хиляди въп-роси, но се оплитаха веднага щом стигнеха езика му, защото пред него не бяха екзотичните принцове от разказите му. Вече беше посетил Райзън и бе видял делата им. Колкото и културни да бяха, те си оставаха убийци, изнасилвачи и разбойници.
Джардир мерна Роджър и преди момчето да успее да отмести очи, погледите им се срещнаха. Роджър се стресна, изведнъж се почувства като притиснат до стената заек.