Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Би се оженил за тази... тази... – запъна се Ашан невярващо.
– Тази какво? – попита Ахман. – Тази красива жена, която убива алагаи с едно махване на ръката си и защитава като древна магьосница?
Той извади защитеното наметало, което му беше дала, и го вдигна пред лицето си, затвори очи и вдиша дълбоко.
– Дори уханието ѝ ме опиянява. Трябва да я имам.
– Тя не е евджахка! – изсъска Ашан. – Тя е неверница!
– И неверниците влизат в плана на Еверам, приятелю – каза Ахман. – Не разбираш ли? Единственото племе на север, което воюва с алагаите, го води жена, северна лечителка, благословена с невиждани досега сили. Когато се оженя за нея, ще прибавя нейната сила към нашата, без да пролея и капка червена кръв. Сякаш самият Еверам ни е отредил да се срещнем. Усещам как волята му бие вътре в мен и няма да ѝ се противопоставя.
Ашан изглеждаше готов да продължи спора, но беше ясно, че за Ахман въпросът е приключен. Ашан се навъси, но се поклони.
– Както желае Избавителя – каза той през стиснати зъби.
Най-накрая стигнаха лагера и Абан въздъхна от облекчение, щом видя издигнатата шатра на Джардир, която го чакаше. Беше заобиколена от дал’шаруми, които спяха и я пазеха на смени. Винаги бяха нащрек за всякаква опасност, независимо дали беше демонска, или не.
– Абан, ела да си поговорим – каза Ахман. – Шанджат, Ашан – погрижете се за хората.
Дамаджият и кай’шарумът се спогледаха с горчивина, но не се възпротивиха и тръгнаха да изпълняват. Хасик понечи да последва Ахман, обаче той го спря с един поглед.
– Нямам нужда от охрана, за да се срещна с един кхафит – рече той.
Хасик се поклони.
– Не ми дадохте друга задача, Избавителю, и реших, че мястото ми е до вас.
– Моята шатра още не е вдигната – обади се Абан.
Ахман кимна.
– Хасик, погрижи се за това.
Хасик погледна Абан с очи, изпълнени с убийствен плам, но Абан, който беше в безопасност зад Ахман, не се поклони раболепно, както прилича на кхафит, а се ухили подигравателно.
Търговецът се обърна, влезе в шатрата и задържа капака за Ахман. Гневното безсилие, изписано по лицето на Хасик, не можеше да бъде възмездие за изгубената девственост на дъщеря му, но Абан си отмъщаваше, както може.
* * *
Щом останаха насаме, Джардир се обърна към Абан.
– Извинявай, че те ударих – каза той. – Беше...
– За да впечатлите жената, знам – прекъсна го Абан. – И щеше да си струва, ако бе проработило, но тези чини не гледат на света, както ние.
Джардир кимна, припомняйки си как Пар’чин защитаваше Абан.
– Нашите култури са врагове в самата си същност. Трябваше да се досетя.
– Човек трябва много да внимава, когато си има работа с чини – съгласи се Абан.
Джардир вдигна копието на Каджи.
– Аз съм воин, Абан. Измислям стратегии, за да завладявам хора и да избивам алагаи. Не мога да... манипулирам – изсъска той думата, – което пък на вас с Иневера ви е втора природа.
– Лъжите винаги са горчели на устните ви, Ахман – съгласи се Абан и се поклони едновременно почтително и подигравателно.
– Тогава как да получа тази жена? – попита Джардир. – Видях, че ме гледа. Мислиш ли, че има свободата на дама’тингата да избира съпруга си, или да се обърна към баща ѝ?
– Дама’тингите имат тази свобода, защото не познават бащите си – рече Абан. – Госпожица Лийша специално ни запозна с баща си, а после ви даде наметалото, което е ясен знак, че е склонна да бъде ухажвана. Обикновена девица би могла да даде хубава роба на свой обожател, но този подарък беше достоен за Избавителя.
– Значи остава само да договорим откупа ѝ с бащата – предположи Джардир.
Абан поклати глава.
– Трудно се преговаря с Ърни, но той ще бъде леката част. Аз повече бих се притеснявал дали Дамаджахата няма да възрази на съюза и дали дамаджите няма да я подкрепят.
– Ще убия всеки дамаджи, който се противопостави на решението ми – зарече се Джардир. – Дори Ашан.
– Какво послание ще изпратите на войската си тогава, Ахман? – попита Абан. – Ще бъдете владетел, убил собствените си дамаджи заради една чинска жена.
Джардир се намръщи.
– Има ли значение? Иневера няма причина да се противи.
Абан сви рамене.
– Казвам го само защото на Дамаджахата вероятно ще ѝ бъде трудно да контролира северната жена както останалите дживах сен.