Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Джардир знаеше, че Абан е прав. Винаги бе смятал Иневера за най-властната жена в света, но тази Лийша от Хралупата на Избавителя сякаш ѝ беше достоен противник във всяко отношение. Не би играла ролята на по-низшестояща съпруга, а Иневера не би я приела по друг начин.
– Но когато поведа чините на Шарак Ка, искам до себе си да имам точно тази неукротимост – каза Джардир. – Може би пък да се оженя за нея тайно.
Абан поклати глава.
– Дамаджахата все някога ще узнае за съюза, а тя би могла да го прекрати само с една дума. Племето на Лийша сигурно би приело това като непоносима обида.
Джардир поклати глава.
– Има начин. Такава е волята на Еверам. Усещам го.
– Може би... – започна Абан, усуквайки с пръсти къдрица от напомадената си брада.
– Да? – попита Джардир.
Абан замълча за момент, после поклати глава и отмахна идеята с ръка.
– Просто мисъл, която напълни ли се с вода, тече.
– Каква мисъл? – попита Джардир и по тона му стана ясно, че няма да пита повторно.
– Ах – възкликна Абан, – зачудих се дали Дамаджахата не е само вашата красианска дживах ка. Ако е така, може би би имало смисъл да си вземете и северна дживах ка, която да ви урежда бракове с чини в зелените земи.
Абан поклати глава.
– Но дори Каджи не е имал две дживах ка.
Джардир потри ръце, усещайки гладките белези от защитите, врязани в кожата му, докато обмисляше идеята.
– Каджи е живял преди три хиляди години – каза той накрая – и свещените текстове си остават недовършени. Кой може да каже със сигурност колко дживах ка е имал?
Хитрият Абан не отговори веднага и Джардир се усмихна.
– Утре ще посетиш дома на бащата на Лийша, за да си върнеш дълга – нареди му той, – и да го питаш какъв откуп иска за нея.
Абан се поклони и си тръгна.
* * *
Абан се усмихваше на зеленоземците, докато куцукаше през градчето, подпрян на патерицата си с камилска глава. Те го наб-людаваха, много от тях с недоверие. Въпреки че в Красия гледаха на патерицата му като на покана за издевателства, сред чините, изглежда, имаше обратния ефект. Те биха се срамували да ударят човек, който не може да се защити, точно както биха се срамували да ударят жена. Това обясняваше защо жените им си позволяват толкова много.
С времето Абан разбра, че зелените земи му харесват все повече и повече. Времето не беше нито прекалено горещо, нито прекалено студено, както в пустинята, която прескачаше от едното на другото. Северът притежаваше изобилие, за каквото Абан не бе и мечтал. Виждаше безкрайни възможности за печалба. Жените и децата му вече бяха направили цяло състояние в Изобилието на Еверам, а повечето от зелените земи въобще не бяха разработени. Той беше богат в Красия, но там го смятаха за половин мъж. На север би могъл да живее като дамаджи.
Не за пръв път Абан се замисляше за истинските намерения на Ахман. Той наистина ли вярваше, че е Избавителя и че бракът с онази жена е по волята на Еверам? Или това бяха просто прищевки, които да изтъкнат властта му?
Ако беше друг човек, Абан веднага щеше да реши второто, но за подобни въпроси Ахман винаги се бе проявявал като наивно искрен и на търговеца му бе лесно да си представи как той вярва напълно в заблудите за величието си.
Това беше направо смешно, разбира се, но вярата в неговата божественост, която споделяха почти всички мъже, жени и деца от Красия, даваше на Ахман такава всеобхватна власт, че почти нямаше значение дали е вярно, или не. Във всеки случай обаче Абан служеше на най-влиятелния човек в света и дори да не бяха първи приятели, както в детството си, двамата поне си бяха заели поз-натите роли.
Но сега към картината се добавяше нов образ, Дамаджахата, а Абан беше прекалено умел манипулатор, за да не познае друг насреща си. Иневера въздействаше на Ахман, за да постигне собствените си цели, а целите ѝ бяха ясни дори за търговеца, който все пак беше натрупал богатство заради способността си да вижда за какво копнеят чуждите души.
Дамаджахата влияеше по някакъв тайнствен и неразгадаем начин на Ахман. Той беше Шар’Дама Ка. Въпреки че беше дама’тинга, една дума от него и хората биха я разкъсали на парчета само за да му угодят.
Абан обаче нямаше да сглупи и да застане между тях. Доста-тъчно дълго бе издържал жив, за да не допуска подобни безумни грешки. В момента, в който Иневера усетеше, че не ѝ е предан, тя щеше да го смачка със сандала си като скорпион и дори Ахман нямаше да може да я спре. Абан стоеше толкова по-долу от Дамаджахата, колкото тя под Ахман. Даже по-долу.