Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Без да мисли, Джардир пое ръката ѝ и я целуна. Осъзнаваше, че е дръзко от негова страна, особено след като се намира сред непознати, но хората казваха, че дръзките имат благословията на Еверам. Лийша ахна пред този жест и бледите ѝ бузи поруменяха. В този момент тя стана още по-красива, ако това въобще беше възможно.
– Благодаря ви за помощта – каза Лийша и кимна към стотиците алагайски трупове из сечището.
– Всички хора са братя в нощта – каза Джардир и се поклони. – Трябва да бъдем единни.
Лийша кимна.
– А през деня?
– Изглежда северните жени не спират само с боя – промърмори Ашан на красиански.
Джардир се усмихна.
– Вярвам, че всички хора трябва да се обединят.
Лийша присви очи.
– Но ако вие застанете начело?
Джардир усети как Ашан и зеленоземците се напрегнаха. Сякаш никой друг нямаше значение. Само те двамата щяха да определят дали демонската сукървица няма да се покрие скоро с червена човешка кръв.
Но това не плашеше Джардир, понеже усещаше, че тази среща отдавна е била предопределена. Той разпери безпомощно ръце.
– Може би един ден, ако това е волята на Еверам.
Той отново се поклони.
Крайчето на устата на Лийша се изви в лека усмивка.
– Поне сте искрен. Може би е за добро, че нощта едва сега започва. Бихте ли желали с вашите съветници да се присъедините към нас на по чаша чай?
– За нас ще бъде чест – отвърна Джардир. – Ще бъде ли удобно воините ми да си устроят лагер в това сечище, докато чакат?
– В отсрещния край – каза Лийша. – От тази страна имаме още работа.
Джардир я погледна учудено, но после забеляза зеленоземците, дошли след края на битката. Бяха по-дребни и по-слаби от воините с брадвите. Започнаха да събират от бойното поле лъщящи предмети.
– Какво правят? – попита той, по-скоро за да чуе отново гласа ѝ, отколкото от желание да разбере с какво се занимават северните кхафити.
Лийша погледна настрани, после се наведе и вдигна стъклено шише със запушалка, което подаде на Джардир.
– Строшете го с тъпия край на копието си – каза тя.
Джардир свъси вежди, защото не виждаше смисъл да унищожава нещо толкова красиво. Или това бе някакъв ритуал за сприятеляване. Той извади Копието на Каджи и изпълни молбата ѝ, но краят на копието отскочи с остър звън от бутилката, която остана непокътната.
– На Еверам брадата – промърмори си Джардир. Още няколко пъти опита да строши бутилката, но без успех. – Невероятно.
– Защитено стъкло – поясни Лийша, взе бутилката отново и му я подаде.
– Щедър подарък – отбеляза Ашан на красиански. – Поне проявяват уважение.
Джардир кимна.
– Народите ни биха могли да научат много един от друг, стига да пазехме мира и през деня, както през нощта – каза Лийша.
– Съгласен съм – отвърна Джардир, без да сваля очи от нейните. – Нека обсъдим и това на по чаша чай.
* * *
– Видя ли му короната? – попита Лийша.
Роджър кимна.
– И металното копие. За него говореха Марик и Защитения.
– Очевидно – рече Лийша. – Имах предвид самата корона. Защитения си е татуирал на челото същите защити.
– Така ли? – попита Роджър с почуда.
Лийша кимна и каза със снижен глас, така че само той да чуе:
– Не мисля, че Арлен ни каза всичко, което знае за този човек.
– Не мога да повярвам, че го поканихте на чай – намеси се Уонда.
– По-добре да му бях плюла в окото ли? – попита Лийша.
Уонда кимна.
– Или да ме бяхте оставили да го застрелям. Избил е половината Райзън и е наредил на хората си да насилват всяка цъфнала девойка в херцогството!
Уонда спря на място и се наведе към Лийша.
– Ще го упоите, нали? – попита тя с блеснали очи. – Ще го зат-ворите, него и хората му?
– Нищо подобно няма да правя – каза Лийша. – За човека сме чували само клюки. Знаем единствено, че той и воините му ни помогнаха да преборим двеста дървесни демона. Приемаме го като наш гост, докато сам не покаже, че заслужава друго отношение.
– А и ако отвлечем техния Избавител, красианската армия ще изравни Хралупата със земята – допълни Роджър.
– Да, и това е така – съгласи се Лийша. – Помоли Смит да опразни салона си и свикай градския съвет. Нека всеки сам да види и осъди този човек, набеден за пустинен демон.
– Представях си го по съвсем различен начин – призна пастир Джона.
– Не’къв учтив е – съгласи се Гаред. – Превзет такъв, като ония слуги в двореца на херцога.
– Наричат се обноски, Гаред – каза Лийша. – Няма да е зле с останалите да се поучите от него.
– Той има право – намеси се Роджър. – Очаквах чудовище, а не някакъв благородник, който да ми се усмихва през намазнената си брада.