Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Извинете ни, държахме се неучтиво – рече Джардир и се пок-лони.
Роджър се престори, че си чеше гърдите, но това бе само извинение, за да докосне талисмана си. Черпеше сила не само от медальона, но и от успокоителното присъствие на Гаред от едната му страна. Не за пръв път се радваше, че якият дървар се бе заклел да го пази.
– Няма нищо – отвърна той и кимна.
– Сред нашия народ няма жонгльори – поясни Джардир. – Професията ви привлече вниманието ни.
– Нямате музиканти? – изумено попита Роджър.
– Имаме – отвърна Джардир, – но в Красия музиката се свири само във възхвала на Еверам, а не за да омайва демони на бойното поле. Кажете, обичайно ли е това умение на север?
Роджър се изсмя гръмогласно.
– Никак даже – той гаврътна чашата си чай, съжалявайки, че не съдържа нещо по-силно. – Дори не мога да го преподам. Аз самият не знам как точно го правя.
– Може би Еверам ви говори – предположи Джардир. – Може би е благословил рода ви с тази сила. Някой от синовете ви показвал ли е подобни заложби?
Роджър отново се разсмя.
– Какви синове? Та аз дори не съм женен.
Красианците изглеждаха потресени от този факт.
– Мъж с вашите способности би трябвало да има много съпруги, които да износят синовете му – рече Джардир.
Роджър се изкиска и вдигна чашата си към тях.
– Съгласен съм. Би трябвало да имам много съпруги!
Лийша изсумтя.
– Искам да видя как ще се оправиш и с една.
Всички от двете страни на масата се посмяха на негов гръб. Той изтърпя това, без да се противи. В Хралупата шегите по негов адрес не бяха нищо ново, но усети и как бузите му почервеняха. Погледна Джардир и видя, че красианският владетел не е сред тези, които се смееха.
– Мога ли да ви задам един личен въпрос, сине на Джесъм? – попита Джардир.
Като чу името на баща си, Роджър докосна медальона и кимна.
– Откъде ви е този белег? – попита Джардир и посочи ръката с липсващи два пръста и част от дланта, която Роджър бе вдигнал. – Изглежда стар, прекалено стар, за да сте го получили в битка с алагаите като голям, а и не ви пречи, сякаш години наред живеете с него.
Роджър усети как кръвта му се смрази. Очите му се стрелнаха към дебелия търговски принц в шарените копринени одежди. Събратята му се отнасяха към него с такова презрение само защото бе сакат. Зачуди се дали красианците не го мислеха за непълноценен мъж, щом имаше половин ръка.
Всички останали се бяха умълчали и чакаха отговора на Роджър. До този момент ги бяха подслушвали с половин ухо, но сега вече видимо се втренчиха в двамата.
Роджър се намръщи. Толкова по-различни ли са хралупарите? – зачуди се той. Нито един от тях, дори Лийша, не бе обелвал и дума за ръката му – правеха се, че не е там, и я зяпаха, когато мислеха, че никой не ги гледа.
Поне е искрен в любопитството си – помисли си Роджър и погледна обратно към Джардир. – И пукнат клат не давам какво мисли за мен.
– Демони разбиха защитите ни, когато бях на три – започна той. – Баща ми застана на пътя им с метален ръжен в ръка, докато майка ми тръгна да бяга с мен. Огнен демон се хвърли на гърба ѝ и захапа ръката ми, а после рамото ѝ.
– Как оцеляхте? – попита Джардир. – Баща ви ли ви спаси?
Роджър поклати глава.
– Баща ми вече е бил мъртъв. Майка ми уби огнения демон и ме пъхна в една дупка.
От всички страни на масата се разнесоха ахкания и дори очите на Джардир се разшириха изведнъж.
– Майка ви е убила огнения демон? – попита той.
Роджър кимна.
– Издърпа го от мен и го удави в едно корито. Водата закипя, а целите ѝ ръце почервеняха и станаха на мехури, преди онзи да спре да мърда.
– О, Роджър, колко ужасно! – изстена Лийша. – Никога не си ми разказвал това!
Роджър сви рамене.
– Не си ме питала. Досега никой не ме е питал за ръката ми. Всички, дори и ти, я избягвате с поглед.
– Винаги съм си мислела, че искаш лично пространство – защити се Лийша. – Не исках да те карам да се чувстваш неудобно, като обръщам внимание на твоята...
– Уродливост? – предположи Роджър, подразнен от съжалението в гласа ѝ.
Джардир се изправи рязко, видимо угнетен. Всички от двете страни на масата се напрегнаха, готови във всеки момент да се хвърлят на бой или да избягат.
– Това е белег от алагай! – извика той, пресегна се през масата, сграбчи ръката на Роджър и я вдигна високо така, че всички да я видят. – Ний да вземе всеки, който те погледне със съжаление. Това е медал!
– Белезите показват отказа ни да паднем пред алагаите! – извика той. – И пред Самата Ний! Те Ѝ казват, че сме погледнали в пастта на Нейната бездна и сме плюли в нея!