Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Хасик! – Джардир посочи най-едрия си воин.
По негова заповед воинът се изправи и разтвори бронираната си роба, разкривайки полукръг от белези от зъби, който покриваше половината му тяло.
– Глинен демон – каза той с тежък акцент. – Голям – допълни и разпери ръце.
Джардир се обърна към Гаред и присви очи предизвикателно.
– Не е зле – изсумтя Гаред. – Май ще го бия обаче.
Той дръпна ризата от мускулестата си гръд и показа дебели линии от нокти, които тръгваха от дясното му рамо и стигаха до лявото му бедро.
– Дръвчо добре ме подреди – каза той. – Ако бях по-дребен, щеше да ме среже на две.
Роджър гледаше с изумление как из цялата стая хората се заизправяха като вълнӚ и показваха белезите си, изкрещяваха историите си и спореха кой от кой е по-голям. След изминалата година в Хралупата почти никой не се беше разминал с по-малко от един.
Но в салона не се усещаше съжаление. Хората се смееха с глас на историите за смъртоносни удари, избегнати на косъм, които някои даже разиграха, и дори красианците се пляскаха по коленете с възхита. Роджър погледна Уонда, момичето, по чието лице се спускаше огромен белег, и осъзна, че за пръв път я вижда да се усмихва.
Докато глъчката още беше в разгара си, Джардир се качи на пейката си като майстор жонгльор.
– Нека алагаите видят белезите ни и забравят всякаква надежда! – извика той и свали робата си.
По маслинената му кожа изпъкваха мускули, но не те предизвикаха изумените погледи на всички в салона. Бяха белезите му. Защити. Стотици или хиляди дори, врязани в кожата му като татуировките на Защитения.
– Нощите да ме вземат, може би той наистина е Избавителя – прошепна Роджър.
Двайсет и пета глава
НА ВСЯКА ЦЕНА
333 СЗ ПРОЛЕТ
Почвай да куцаш по-бързо – изсмя се Хасик на Абан – или ще изостанеш в мрака.
Абан погледна измъчено, а потта се стичаше на рекички по широкото му лице. Ахман бе задал бързо темпо обратно към красианския лагер и крачеше напред с Ашан, оставил клетия Абан приклещен между Хасик и Шанджат, двама мъже, които го тормозеха още от детството, а сега му причиняваха и по-лоши неща.
Само седмица по-рано Хасик бе изнасилил една от дъщерите на Абан, когато дошъл да остави писмо в шатрата им. А преди това – една от жените му. Джурим и Шанджат бяха решили да вземат под крилото си синовете ний’шаруми на Абан в Каджи’шараджа и да им внушат такава омраза към кхафитския им баща, че сърцето на Абан се късаше само при мисълта. Всички Копия на Избавителя му се подиграваха и го плюеха, а когато Шар’Дама Ка не беше наоколо, го удряха както им дойде. До един познаваха отдавна Ахман и негодуваха, задето Избавителя се вслушва в съветите на кхафита, а не в техните. Търговецът бе наясно, че ако изгуби благосклонността на Ахман, животът му наистина щеше да бъде кратък.
Но в момента, в който излязоха от забраната на гигантската защита, очертаваща Хралупата на Избавителя, Абан го полазиха тръпки и той се принуди да приеме, че каквото и да му стореха шарумите, нямаше да се откаже от закрилата им в нощта заради някаква си гордост.
Такава беше съдбата на кхафита.
– Не разбирам защо се държиш с чинските слабаци, все едно са истински мъже – каза Ашан на Ахман по пътя.
– Тези хора са силни – отвърна Ахман. – Дори жените им имат алагайски белези.
– Жените им са нагли като проститутки – заропта Ашан – и мъжете им би трябвало по-често да им показват опакото на ръката си. А онази, дето ги води, е най-ужасната от всички! Не мога да повярвам, че ѝ позволи да те хока като... като...
– Дама’тинга ли? – попита Ахман.
– По-скоро като Дамаджаха – отвърна Ашан. – А тази жена не е нито едното, нито другото.
Лицето на Ахман потрепна, едва забележим признак на раздразнението му, който все пак можеше да накара Абан да се втурне към най-близкото скривалище, стига да се намереше такова.
Ала Ахман сдържа гнева си.
– Помисли само, Ашан – каза той. – Струва ли си да хабя воини, за да завладеем тези хора и да водим Шарак Ка, след като те вече се бият с алагаи?
– Но не признават теб като свой владетел, Шар’Дама Ка – отбеляза Ашан. – Според Евджаха всички воини трябва да се подчиняват на Избавителя, за да спечелим Шарак Ка.
Ахман кимна.
– Така и ще стане. Но аз не обединих племената на Красия чрез кръвопролития. Съюзихме се, като смесих кръвта си с тяхната. Ожених се за техните дама’тинги. Не виждам защо да не постъпя така и със Севера.