Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Ами родителите ти? — Лицето на Гуин беше непроницаемо. На Даяна й се щеше да й даде някакъв знак. Беше ли ядосан? Дали щеше да й се подиграва? От спокойствието му пулсът й се учести. — Те идваха ли при теб? Несъмнено са ти липсвали.
— Боях се да не ги издам пред Клейва. — Гласът на Даяна й изневери. — Всеки път, когато споменеха тайно пътуване до Банкок, ги карах да го отложат. А после дойде новината, че са загинали, убити в демонско нападение. Катарина бе тази, която ми го съобщи. Цяла нощ ридах. Не можех да кажа на мунданските си приятели за смъртта на родителите си, тъй като те нямаше да разберат защо не се прибирам у дома за погребението. А после дойде вестта за Войната на смъртните. И аз си дадох сметка, че все още съм ловец на сенки. Не можех да допусна Идрис да е в опасност, без да се опитам да го защитя. Завърнах се в Аликанте. Казах на Съвета, че съм дъщерята на Аарон и Лиса Рейбърн. Защото това бе истината. Те знаеха, че семейство Рейбърн са имали син и дъщеря и че синът бе загинал; казах, че името ми е Даяна. В хаоса на войната никой не ми зададе повече въпроси. Хвърлих се в битка като Даяна. Бих се като себе си, с меч в ръката и ангелска кръв във вените. И разбрах, че никога не бих могла отново да заживея като мундан. Сред мунданските си приятели бях принудена да крия съществуването на ловците на сенки. Сред ловците на сенки трябваше да крия това, че бях използвала мунданска медицина. Знаех, че и в двата случая ще трябва да крия част от себе си. Избрах да бъда ловец на сенки.
— Кой друг знае за това? Освен Катарина?
— Малкълм знаеше. Трябва да вземам лекарство, за да поддържам баланса на хормоните в тялото си — обикновено го получавам от Катарина, ала веднъж тя не можа да го направи и Малкълм трябваше да го приготви. Оттогава знаеше. Никога не е злоупотребил с тази информация, ала нито за миг не забравих, че я притежава. Че може да ме нарани.
— Да те нарани — промълви Гуин. Лицето му беше истинска маска. Даяна чуваше ударите на сърцето в ушите си. Сякаш бе дошла при Гуин, понесла сърцето си в шепи, наранено и кървящо, и сега чакаше той да извади ножовете.
— През целия си живот се мъчех да открия място, където да бъда себе си и все още го търся — каза. — Ето защо криех неща от хората, които обичах. Скрих го и от теб. Ала никога не съм изричала лъжа за себе си.
Онова, което Гуин стори тогава, я изненада. Стана от леглото, пристъпи напред и коленичи пред нея. Направи го изящно, така, както един щитоносец би коленичил пред своя господар или един рицар — пред своята дама. Имаше нещо древно в жеста му, нещо, което стигаше до сърцето и душата на феите.
— Бях прав — заяви той. — Когато те видях на стълбите на Института и зърнах огъня в очите ти, разбрах, че си най-храбрата жена, стъпвала на тази земя. Съжалявам само, че една толкова безстрашна душа е била наранена от невежеството и страха на другите.
— Гуин…
— Може ли да те прегърна? — попита той.
Даяна кимна. Не бе в състояние да каже нищо. Просто коленичи пред предводителя на Дивия лов и го остави да я вземе в силните си ръце, остави го да помилва косата й, мълвейки името й с онзи свой глас, който все още звучеше като тътена на гръмотевица… ала сега бе гръмотевица, която чуваш в топла, затворена къща, където всички са в безопасност.
Тави пръв усети, че Ема и Джулиън са се завърнали, когато Порталът ги остави в библиотеката заедно с Магнус. Седеше на пода, разглобявайки методично някакви стари играчки с помощта на Макс. В мига, в който Джулиън почувства пода под краката си, Тави скочи и се втурна към него, блъскайки се в брат си като излязъл от релсите влак.
— Джулс! — възкликна и Джулиън го взе на ръце и го прегърна с всички сили, докато Тави, вкопчен в него, започна да бърбори за това какво, бе видял и правил, и ял през последните няколко дни, а Джулс разроши косата му и усети как напрежението, което дори не бе знаел, че носи в себе си, го напуска.
Кристина седеше с Рафи и му говореше тихичко на испански. Марк беше на масата заедно с Алек и за изненада на Джулиън, с Кийрън, а пред тях бяха отворени цял куп книги.
Кристина скочи на крака и изтича да прегърне Ема. Ливи нахълта в стаята, следвана по-тихичко от Тай, и Джулиън свали Тави на земята (където той остана, вкопчен в крака му) и поздрави останалата част от семейството си сред суматоха от прегръдки и възклицания.