Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Казах вече, че не одобрявам безсмислената смърт. Имате с какво да ми бъдете полезна!
— Моля ви, господарю, искам да умра. Умолявам ви. Нека се присъединя към съпруга си и сина си.
Гласът на Торанага я шибна, заглушавайки шума на галерата:
— Вече ви отказах тази чест! Все още не сте я заслужили. И ако слушах досега невъзпитаната ви реч, сторих го само заради дядо ви, защото Хиромацу-сан е моят най-стар приятел. Престанете веднага с тези глупости! Престанете да се държите като проста селянка!
— Умолявам ви да ми позволите да си отрежа косите и да се оттегля в някой манастир…
— Не, вече ви заповядах какво да правите. Подчинявайте се!
— Да се подчиня — повтори тя със сведен надолу поглед, с вкаменено лице. — Доколкото разбрах, заповедта ви беше да замина за Йедо.
— Заповедта гласеше да се качите на този кораб. Забравяте положението си, забравяте чия наследница сте, забравяте задълженията си. Най-вече задълженията си. Отвращавате ме! Вървете и се гответе!
— Искам да умра. Моля ви, нека се присъединя към тях.
— Съпругът ви се е родил самурай по погрешка. Беше изроден и детето му неминуемо щеше да е същото. Този глупак за малко не ме погуби! Значи искате да се присъедините към тях? Що за глупости! Забранявам ви да извършите сепуку! Хайде, махайте се!
Но тя не помръдна.
— Изглежда, че най-добре ще направя да ви изпратя при ета. В някое от техните семейства. Това може би ще ви припомни какво значат добри обноски и към кого имате задължения.
Тя потрепера от отвращение, но въпреки това изсъска предизвикателно:
— Те поне са японци!
— А аз съм ваш законен господар! И вие сте длъжна безпрекословно да изпълнявате всичките ми заповеди!
Фуджико се поколеба. После сви рамене.
— Да, господарю. Извинявам се за лошите си обноски. — Постави длани на футона и ниско се поклони, а гласът й прозвуча с искрено разкаяние. Ала дълбоко в душата си не бе убедена и двамата много добре знаеха как възнамерява да постъпи. — Много се извинявам, господарю, че ви обезпокоих и разстроих вашата хармония, че се държах неприлично. Вие сте напълно прав.
Тя се изправи и се запъти с тихи стъпки към вратата.
— Ако изпълня молбата ви, ще изпълните ли както трябва всичко, което ще ви поискам в замяна — обади се Торанага.
Момичето спря и бавно се обърна.
— Колко време ще продължи това, господарю? Осмелявам се да попитам, колко дълго ще бъда наложница на варварина?
— Една година.
Тя се извърна и посегна към дръжката на вратата.
— Половин година — побърза да се поправи Торанага. Ръката й замръзна във въздуха. Разтреперана, тя облегна глава на вратата.
— Да. Благодаря ви много, господарю. Благодаря ви.
Торанага стана и се приближи до вратата. Тя я разтвори пред него и пак я затвори, когато той излезе. Чак тогава по бузите й започнаха да се стичат безмълвни сълзи.
Тя беше самурай.
Торанага се изкачи на палубата, безкрайно доволен от себе си. Бе постигнал целта си с минимални усилия. Ако беше притиснал жената още малко, нямаше да му се подчини и щеше да си отнеме живота без разрешение. А сега ще прави всичко, което е по силите й. Беше много важно да пристъпи към задълженията си на законна наложница на лоцмана, доволна, поне външно, а шест месеца бяха предостатъчни. Колко е по-лесно да се оправи човек с жените в сравнение с мъжете, мислеше си той доволен. Толкова са по-лесни в някои отношения. В следващия миг забеляза струпаните на брега на залива самураи на Ябу и чувството му за самодоволство се изпари.
— Добре дошъл в Идзу, Торанага-сама — обърна се към него Ябу. — Заповядах на някои от моите хора да се явят тук и да ви придружават.
— Добре сте направили.
До пристана оставаха още около двеста метра и той вече ясно различаваше Оми, Игураши, рогозките и издигнатия навес.
— Всичко е както говорихме в Осака — продължи Ябу. — Но защо да не останете да ми погостувате няколко дни? Това ще е голяма чест за мен и това време може да се окаже много полезно. Ще имате възможността да огледате онези двеста и петдесет души, които съм избрал за мускетния батальон, и да се запознаете с техния командир.
— Много бих се радвал, но трябва възможно най-бързо да се прибера в Йедо, Ябу-сан.
— Само два-три дни. Моля ви! Няколко безгрижни дни ще ви се отразят прекрасно. Вашето здраве е от голямо значение за мен, както и за всичките ви останали съюзници. Малко почивка, добра храна и ловуване.