Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
И католическата църква е привикнала да представя пред своите последователи смъртта и възкръсването на Спасителя във видима форма. Тези религиозни представления са добре подготвени, за да направят силно впечатление на възбуденото въображение и да развълнуват топлите чувства на податливите южняци, на които великолепието и пищността на католицизма са по-приятни, отколкото на по-студения темперамент на тевтонските народи.
Когато си спомним колко често църквата е успявала да посади ловко семената на новата вяра върху старата езическа почва, можем да предположим, че великденските тържества на мъртвия и възкръснал Христос са присадени на сходните тържества на мъртвия и възкръснал Адонис, които, както имаме основание да смятаме, са чествувани в Сирия по същото време. Създаденият от гръцките скулптори образ на скърбящата богиня с мъртвия си любовник на ръце наподобява, дори може да е модел за Пиета в християнското изкуство — Богородица с мъртвото тяло на божествения си син в полите, чийто най-прочут образец е създадената от Микеланджело композиция в катедралата „Св. Петър“. Тази възвишена скулптурна група, в която живата скръб на майката контрастира много добре с отпуснатото в смъртта тяло на сина, е една от най-прекрасните мраморни композиции. Древногръцкото изкуство ни е завещало малко толкова красиви и нито едно така покъртително произведение.
Може би в тази връзка не е без значение известното становище на Св. Йероним. Той ни разказва, че Витлеем, според преданието родно място на божия син, оставал в сянката на горичката на още по-стария сирийски бог Адонис и плачът на новородения Исус се чувал там, където отеквали жалбите по любовника на Венера. Макар и да не го казва изрично, Св. йероним, изглежда, е смятал, че горичката на Адонис била засадена от езичниците след раждането на Христа с намерение да осквернят светото място. Тук вероятно греши. Ако Адонис наистина е, както твърдя аз, бог на посевите, едва ли би могло, да се намери по-подходящо име за обиталището му от Витлеем — „дома на хляба“. Той спокойно може да е почитан в своя „дом на хляба“ много векове преди раждането на Онзи, който е рекъл: „Аз съм хлябът на живота“. Дори да приемем хипотезата, че Адонис е дошъл не преди, а след Христос във Витлеем, изборът на неговата печална фигура като средство да се отклони верността на християните от техния бог ще ни се стори изключително подходящ, като имаме пред вид подобието на ритуалите, които отбелязват смъртта и възкресението и на двамата.
Един от най-първите центрове на култа към новия бог бил Антиохия, а там, както видяхте, всяка година чествували много тържествено смъртта на стария бог. Обстоятелствата, при които Юлиан влязъл в града в деня на чествуването на Адонис, може би ще хвърлят светлина върху датата на този празник. Когато императорът приближил, той бил посрещнат с всеобщи молитви, сякаш бил бог. Учудило го голямото множество, което провъзгласило, че от изток е изгряла Спасителната звезда. Без съмнение това би могло да е само лицемерен комплимент за римския император от страна на раболепната ориенталска тълпа. Но не е изключено знак за започването на празненството да е било издигането на ярка звезда и може да се е случило така, че звездата да се е появила на хоризонта на изток точно в момента, когато императорът се приближил. Съвпадението, ако има такова, положително би подействувало на въображението на суеверното и възбудено множество и то приветствувало великия мъж като божество, чието идване е оповестено със знак небесен. Или пък императорът е приел виковете към звездата за поздравления към него. Астарта, божествената любовница на Адонис, е отъждествявана с планетата Венера и вавилонските астрономи грижливо отбелязвали промяната й от утринна във вечерна звезда, като виждали и предзнаменования в последователното й появяване и изчезване. Оттук можем да предположим, че празникът на Адонис винаги се е определял така, че да съвпадне с изгряването на Венера като Зорница или Вечерница. Но звездата, която жителите на Антиохия поздравявали на празника, се виждала на изток и следователно, ако това наистина е Венера, тя би могла да е единствена Зорницата. В Ахака (Сирия) имало прочут храм на Астарта и там знак за започването на ритуалите било проблясването на метеор, който на определен ден падал като звезда от Ливанските планини на р. Адонис. Хората вземали метеора за самата Астарта и гмуркането й от небесата естествено се приемало като падането на чувствената богиня в обятията на нейния любовник. По същия начин в Антиохия и навсякъде другаде може да са приветствували Зорницата, появила се в деня на празника като богинята на любовта, дошла да събуди своята мъртва изгора от пръстеното му ложе. Ако е така, можем да предположим, че точно Зорницата е водела източните мъдреци към Витлеем, святото място, което по думите на Св. йероням слушало едновременно плача на новородения Христос и риданията по Адонис.