Златната клонка

По същото време и в Сицилия изпълняват сходни на тези обичаи. Момичета и момчета стават избраници на св. Йоан Кръстител, като отскубват по един косъм от косите си и изпълняват различни церемонии с тях. Връзват космите заедно и ги подхвърлят, или си ги разменят над глинен чиреп, който счупват на две и всеки най-старателно пази по едно парче. Предполага се, че връзката, създадена по този начин, е до живот. В някои части на Сицилия на св. Йоан влюбените си даряват прораснало жито, леща или канарено семе, засадени на подноси четиридесет дни преди празника. Онзи, на когото поднесат такова нещо, изскубва едно от младите растения, връзва му панделка и го запазва сред най-големите си съкровища, като връща подноса на дарителя. В Катания влюбените си разменят саксии с босилек и големи краставици. Момичетата се грижат за босилека и колкото по-гъст става, толкова е по-ценен.

Възможно е, както предполага Р. Вюнш, св. Йоан Кръстител да замества Адонис в тези сардински и сицилийски обичаи. Видяхме, че ритуалите на Тамуз или Адонис се празнували някъде по същото време, а според св. Йероним55 датата им била през юни.

В Сицилия все още засяват „градините на Адонис“ през пролетта и през лятото, от което можем да заключим, че и там, също както едно време в Сирия, празнували пролетния обичай на умрелия и възкръснал бог. С приближаването на Великден жените в Сицилия засяват пшеница, леща и канарено семе в чинии, които държат на тъмно и поливат на всеки два дни. Когато растенията набодат, прихващат стеблата им с червени панделки и също както преди слагали „градините на Адонис“ на гроба на покойното божество, сега занасят чиниите върху поставките с фигурата на мъртвия Христос, които се излагат в католическите и гръцките черкви на Велики петък. Обичаят е разпространен не само в Сицилия, а се изпълнява и в Козенца (Калабрия), а може би и на други места. Вероятно целият обичай — както гробниците, така и подносите с покълнало жито — е продължение, под друго име, на култа към Адонис.