Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Мнението, че „Градините на Адонис“ са в същност заклинания, подпомагащи растежа на растителността, особено на посевите, и принадлежат към категорията пролетни и еньовденски селски обичаи в съвременна Европа, описани от мен на друго място, не се основава единствено на видима прилика. За щастие сме в състояние да докажем, че „градините на Адонис“ (ако можем да използуваме този израз в най-общ смисъл) все още се засяват, първо, от примитивна народност при сеитба и второ, от европейски селяни на Еньовден. Когато дойде времето бенгалските ораони и мунда да разсаждат ориза, отглеждан дотогава в лехи, група младежи от двата пол отиват в гората и отсичат младо кармово дръвче или клон от такова дърво. Връщат се триумфално с песни и танци и думкане на тъпани и го забиват насред селото, на площадката за танци. На дървото принасят жертва, а на следващата сутрин хванати подръка, младите от двата пола играят в голям кръг около кармовото дръвче, накичено с ленти, цветни тъкани, с гривни и огърлици от слама. Като подготовка за празненството дъщерите на селския първенец отглеждат стръкове ечемик по особен начин. Засяват семето във влажна, песъчлива почва, примесена с куркума, та стеблата, които никнат и растат, да имат бледожълт цвят. В деня на празненството момичетата откъсват стеблата и в кошници ги отнасят на площадката за танци. Там се просват почтително пред кармовото дръвче и слагат част от ечемика под него. След тържеството отнасят дръвчето и го хвърлят в някой поток или водоем. Едва ли можем да се съмняваме в значението на засаждането на ечемичени стебла и представянето им на кармовото дръвче. Предполага се, че дърветата ускоряват растежа на посевите, а що се отнася до въпросната народност — мунда или мундари, — „те държат горските божества отговорни за посевите“. Така че, когато по време на разсаждането на ориза мундарите отсичат дръвче и се отнасят с такава Почит към него, те искат да допринесат за растежа на ориза, който се готвят да засеят; а обичаят да се отгледа ечемик така, че бързо да израсне, трябва да е подчинен на същата цел — може би да напомни на дървесния дух дълга му към посевите и с този видим пример да стимулира неговата активност за бързо развитие на растенията. Хвърлянето на кармовото дръвче във водата трябва да се тълкува като заклинание за дъжд. Не се съобщава дали хвърлят и стръковете ечемик във водата, но ако моето тълкуване на обичая е вярно, сигурно го правят. Разликата между този бенгалски обичай и гръцките ритуали на Адонис е, че при първите дървесният дух се появява в първоначалния си образ на дърво, докато в култа към Адонис той има човешки образ, представен като мъртвец, макар неговият растителен характер да се подчертава от „Градините на Адонис“, които са, така да се каже, вторична проява на първоначалната му власт на дървесен дух.
„Градини на Адонис“ отглеждат и индусите с очевидното намерение да гарантират плодородие на почвата и на човека. В Удейпур в Раджапутана има празник в чест на Гаури или Исани, богинята на плодородието. Ритуалът започва, когато слънцето навлезе във фазата на Овена, началото на индусската година. От пръст правят една голяма статуя на богинята Гаури, а също и една по-малка — на съпруга й Ишвара и ги слагат заедно. След това изкопават малък ров, засяват в него овес, напояват и загряват изкуствено почвата, докато растенията поникнат; тогава жените играят около рова, хванати за ръце, и молят Гаури да благослови съпрузите им. После изкореняват младите растения и жените ги разпределят сред мъжете да ги носят в тюрбаните си. В този ритуал разпределянето на овесените кълнове между мъжете и молитвите на жените богинята да благослови съпрузите им показват ясно, че един от мотивите на този обичай е желанието за поколение. Може би същият мотив обяснява наличието на „Градини на Адонис“ при браковете на брахмани в Мадрас. Смесват се семена от пет или девет сорта и се засяват в специално направени за целта пръстени саксии. Невяста и младоженец поливат саксиите четири дни сутрин и вечер, а на петия хвърлят покълналите семена като истински „Градини на Адонис“ във водоем или река. В Сардиния все още засяват „Градини на Адонис“ във връзка с големия празник на лятното слънцестоене, който носи името на св. Йоан Кръстител (нашият Еньовден — Бел. пр.). В края на март или на първи април младеж от селото идва при някое момиче и го моли да стане негова избраница (comare) и му предлага да бъде неин избраник (compare). Поканата се смята за чест и семейството на момичето с готовност я приема. В края на май момичето прави саксия от кората на корково дърво, пълни я с пръст и засява в нея шепа пшеница и ечемик. Слага саксията на слънце и често я полива, по този начин растенията бързо поникват и в навечерието на св. Йоан Кръстител (двадесет и трети юни) са израсли доста. Тогава „наричат“ саксията на св. Йоан Кръстител, облечени в празничните си дрехи, следвани от дълга свита и предшествувани от скачащи и лудуващи деца, младежът и девойката отиват в черква извън селото. Там удрят саксията във вратата на църквата и я разбиват. След това участниците в процесията сядат в кръг на тревата и ядат яйца и зеленина под звуците на флейта. От ръка на ръка минава стакан с вино и всеки пие от него. Хващат се за ръце и пеят многократно при съпровод на флейтата „Избраниците на св. Йоан“, а като им омръзне да пеят, стават и играят весело хоро до вечерта. Този обичай е разпространен навсякъде из Сардиния. В Озиери той има някои особености. Саксиите се правят от корк и се засяват по описания начин. В навечерието на св. Йоан Кръстител первазите на прозорците се накичват богато с тъкани и там слагат саксиите, украсени с алена и синя коприна и разноцветни панделки. Преди са слагали във всяка саксия по една облечена като жена статуетка или парцалена кукла или пък наподобяваща Приап фигура от тесто. В същност поради строгата забрана на църквата този обичай вече не съществува. Селските момци тръгват на групи да оглеждат саксиите и украсата им и да чакат момичетата, които се събират на площада да танцуват. Там запалват голям огън, около който танцуват и се веселят. Онези, които искат да са „избраници на св. Йоан“, постъпват по следния начин: младежът застава от едната страна на огъня, а момичето от другата и всеки държи единия край на дълга тояга, която теглят назад-напред през огъня и по този начин на три пъти бързо си пъхват ръцете в пламъците. Това скрепява връзката им. Танците и музиката продължават до късно през нощта. Съответствието на тези сардински саксии с „градините на Адонис“ изглежда пълно, а статуетките, слагани преди в тях, отговарят на статуетките на Адонис, които придружавали неговите градини.