Златната клонка

Такава, както изглежда, била тържествената церемония със смъртта и възкръсването на Атис през пролетта. Известно е обаче, че освен тези публични ритуали неговият култ включвал някакви тайни или мистични церемонии, които вероятно целели да приближат поклонниците и по-специално новопокръстените до техния бог. За съжаление разполагаме с много малко сведения за характера на тези тайнства и датата, на която се празнували, но те, изглежда, са включвали причастие и кръвно посвещение. При причастието новопосветеният участвувал в тайнствата, като ядял от барабан и пиел от цимбалите, които имали такова видно място във възбуждащия оркестър на Атис. Постите, които съпровождали траура по мъртвия бог, вероятно целели да подготвят тялото на причастяващия се да приеме благословеното причастие, като се пречисти от всичко, което би осквернило с контакта си свещените елементи. При посвещаването поклонникът, увенчан със златна корона и накичен с панделки, влизал в ров, покрит с дървена решетка. После извеждали върху решетката бик, украсен с венци от цветя и с лъщящ варак на челото, и там го пронизвали с осветено копие. С религиозно отдаване поклонникът приемал върху всяка част на тялото и дрехите си горещата, изпускаща пара кръв, която струяла през процепите, и излизал от рова облян от глава до пети в нея; тя все още капела от него, докато той приемал преклонението, дори обожанието на своите събратя като човек, роден отново за вечен живот, измил греховете си в бичата кръв. Известно време след това поддържали фикцията с прераждането, като му давали да яде само мляко, сякаш бил новородено дете. Прераждането на поклонника ставало едновременно с прераждането на неговия бог, а именно в деня на пролетното равноденствие. В Рим новото раждане и опрощението на греховете чрез проливането на бича кръв, изглежда, се е извършвало преди всичко в светилището на фригийската богиня на Ватикана, на мястото или поне близо до мястото, където сега се издига голямата базилика „Св. Петър“, защото, когато през 1608–1609 г. разширявали сградата, намерили много, свързани с ритуала, надписи. По всичко личи, че от Ватикана, от центъра, тази варварска система от суеверия се разпространила и в други части на Римската империя. Надписи, намерени в Галия и Германия, доказват, че са съществували провинциални светилища, които имали за свой модел ритуала в светилището на Ватикана. От същия източник научаваме, че тестикулите и кръвта на бика са играли важна роля в церемониите. Вероятно са ги смятали за могъщо заклинание в подкрепа на плодородието и за ускоряване на новото прераждане.