Сага за Форсайтови

С малко по-светъл поглед и поруменели страни той седна в гостната да се ослушва за звънеца на входната врата.

— Поканих ги на официална вечеря — каза успокоително Емили, — защото смятам, че ще бъде от полза за Имоджин… Трябва да свикне, преди да започне да се явява в обществото.

Джеймс издаде някакъв неопределен звук, а в същото време си представи как Имоджин обичаше да се качва по коленете му или да сваля заедно с него коледните сладки от елхата.

— Тя ще стане хубавичка — промълви той. — Не се съмнявам в това.

— Тя е вече хубавичка — възрази Емили; — дано само добре да я омъжат.

— Разбърза се — промълви Джеймс; — а много по-добре ще бъде да си остане в къщи и да се грижи за майка си.

Един нов Дарти, който би отмъкнал хубавата му внучка, би го довършил! Той не бе простил и досега на Емили, че Монтегю Дарти й се бе харесал някога така, както се бе харесал и нему.

— Къде е Уормсън? — запита изведнъж той. — Бих искал чаша мадейра тая вечер.

— Ще има шампанско, Джеймс.

Той поклати глава.

— Няма вкус. Нищо не усещам, като го пия.

Емили протегна ръка и позвъни.

— Господарят ви би желал да отворите бутилка мадейра, Уормсън!

— Не, не! — възрази Джеймс и крайчетата на ушите му затрепераха възбудено, а очите се втренчиха в нещо, което виждаше само той. — Слушайте, Уормсън, ще отидете във вътрешната изба и в левия край на средната полица ще видите седем бутилки; ще вземете средната, но гледайте да не я клатите. Това е последната мадейра, която получих от мистър Джолиън, когато се пренесохме тук… Не съм я бутнал оттогава; трябва да е в отлично състояние; но не знам, не мога да кажа.

— Разбирам, сър — отговори оттеглящият се Уормсън.

— Пазех я за златната ни сватба — добави неочаквано Джеймс. — Но на моята възраст надали ще живея още три години.

— Глупости, Джеймс — отвърна Емили. — Не говори така.

— Трябваше сам да я донеса — промърмори Джеймс. — Той непременно ще я разклати.

И потъна в безмълвни мисли за дългите минути между запалени газени лампи, паяжини и мирис на пропити с вино тапи, който бе му служил за аперитив пред толкова официални вечери. Във виното на тази изба беше стаена историята на повече от четиридесет години — откакто бе дошъл на Парк Лейн с младата си съпруга, — както и на много поколения приятели и познати, отминали в небитието; оределите полицаи пазеха спомените за семейните празненства… за всички женитби, раждания, умирания на роднини и близки. То ще остане тук и тогава, когато него няма да го има; той дори не знаеше какво ще стане с това вино. Ще го изпият или разпилеят — какво друго!

От дълбоката замечтаност го събуди влизането на сина му, последван много скоро от Уинифред и двете й по-големи деца.

Слязоха под ръка, двама по двама — Джеймс с дебютиращата Имоджин, защото хубавичката внучка му вдъхваше бодрост; Соумс с Уинифред, Емили с Вал, чиито очи светнаха, щом забеляза стридите. Ще бъде вечеря „каквато трябва“ — с шампанско и порто! Нуждаеше се от такова нещо след днешните подвизи, които още никому не бе разкрил. След първите една-две чаши му стана приятно да усеща в джоба си тази бомба, това сензационно доказателство за родолюбие, или, по-точно, този пример за лична храброст, с който можеше да се прояви — защото тази жертва пред кралицата и родината му бе доставяла досега само лична радост. Сега ставаше „храбрец“, неразривно свързан с оръжие и коне; и имаше право да се поперчи — при все че, разбира се, нямаше да го стори. Просто ще го съобщи спокойно при някое замълчаване. Като погледна менюто, реши, че подходящият момент ще бъде поднасянето на la bombe aux fraises176; тогава на трапезата ще настъпи тържественост. Веднъж-дваж преди този върховен миг на празненството той си спомни, че на дядо му не казваха нищо! Но старецът пиеше мадейра и изглеждаше отлично! Освен това щеше да се зарадва от подобно изглаждане на позора от развода. Видът на вуйчо му отсреща също го подтикваше към това. Вуйчо му беше така неспособен на подобна постъпка, та си струваше труда да му види изражението. А по-добре беше да съобщи и на майка си по този начин вместо насаме, когато и двамата могат да се разстроят! Жал му беше за нея, но не можеше все пак да се очаква, че ще жали прекалено много за другите, когато му предстоеше да се раздели с Холи.