Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Гласът на дядо му достигна едва чуто до него:
— Вал, опитай малко мадейра със сладоледа. Няма да вкусиш такова нещо в колежа.
Вал загледа как питието пълни полека чашата му и пяната на старото вино лъщи на повърхността; вдъхна аромата му и си каза: „Време е!“ Моментът беше блестящ. Той отпи една глътка, лека топлина се разля по вече разгорещените му жили. Хвърли бърз поглед наоколо си и каза:
— Днес се записах в Императорската доброволческа кавалерия, маминко! — И изпразни наведнъж чашата си, сякаш бе вдигнал наздравица за собствената си постъпка.
— Какво? — обади се огорчено майка му.
— Отидохме заедно с Джоли Форсайт.
— Но не сте се записали? — запита вуйчо Соумс.
— Напротив! В понеделник отиваме в частта.
— Виж ти! — извика Имоджин.
Всички погледнаха Джеймс, който се бе наклонил напред, сложил ръка на ухото си.
— Какво има? — Какво казва? Не чувам.
Емили се наведе и потупа Вал по ръката.
— Чисто и просто Вал се записал в Доброволческата кавалерия, Джеймс; много добре е постъпил. Военната униформа много ще му прилича!
— Записал се в… глупости! — със силен, макар и треперещ глас отвърна Джеймс. — Не виждате на два пръста от носа си. Той ще… ще трябва да замине. И додето разбере какво става, ще трябва да се бие.
Вал прочете възхищение в очите на Имоджин, видя майка си, изискана, безгласна, с кърпичка на устните.
Изведнъж чу гласа на вуйчо си:
— Ти си непълнолетен.
— Сетих се за това — усмихна се Вал; — и казах, че съм на двайсет и една години.
Сега пък чу възхищението на баба си:
— Ти си наистина храбрец, Вал!
Забеляза как Уормсън напълни почтително чашата му с шампанско; чу охкането на дядо си:
— Не знам какво ще излезе от тебе, ако продължаваш по тоя път.
Имоджин го потупа по рамото, вуйчо му го загледа изпод очи; само майка му седеше все така неподвижна, докато най-после, обезпокоен от мълчанието й, Вал каза:
— Всичко ще се оправи: скоро ще ги бием и ще почнат да бягат. Дано само остане нещо и за нас.
Той изпитваше възторг, съжаление, почувства се изведнъж неизказано важен. Ще покаже на вуйчо си Соумс и на всички Форсайтови какво значи храброст. Сторил бе безспорно нещо героично и изключително, като се бе представил за двайсет и една годишен!
Гласът на Емили го върна на земята:
— Не бива да пиеш втора чаша, Джеймс. Уормсън!
— Как ще се почудят у Тимоти! — възкликна Имоджин. — Много неща бих дала да мога да видя как ще изглеждат. Ще имаш ли сабя, Вал, или само детски пищов?
— Какво те накара?
От гласа на вуйчо си Вал усети, че нещо го притиска в корема. Какво го е накарало? Как да отговори? И беше благодарен на баба си за успокоителното:
— Според мен Вал е постъпил много храбро. Сигурна съм, че ще бъдеш чудесен войник — със своята фигура. Всички ще се гордеем с него.
— И какво общо има в случая Джоли Форсайт? Защо сте отишли заедно? — продължи намусено Соумс. — Мислех, че не сте приятели.
— Не сме — смънка Вал. — Но не можех да позволя той да ме надмине.