Достатъчно време за любов [bg]

— Дали го знаели?

— Разбира се! Чиновникът ги предупредил още преди да им вземе парите за първите молби. Ето какво са обсъждали. Вече знаели, че си подхождат в леглото, но Маги искала да си изясни дали той възнамерява да се занимава със земеделие — ако щеш вярвай, но тя си мечтаела именно за ферма. Той искал да научи дали тя умее да готви и иска ли да има деца. И след като постигнали съгласие, веднага започнали да действат! Маги възстановила способността си да ражда и направили първото дете още преди да им съобщят, че са одобрени.

— Вероятно това окончателно е решило въпроса.

— Така ли мислиш? Защо?

— Може би са променили данните в молбата и са отразили този факт. Сигурно Лазарус е приемал молбите, а той е благосклонен към хората с големи потребности.

— Мм… да. Джъстин, а ти защо още упорстваш?

— Не упорствам. Просто искам да съм сигурен, че поканата е сериозна. Все още не разбирам защо. Но не съм глупак и ще остана.

— Чудесно! — Галахад подскочи, заобиколи масата, целуна ме отново, разроши косата ми и ме прегърна. — Радвам се за всички нас, драги, и ние ще се опитаме да те направим щастлив.

Той се усмихна и изведнъж забелязах колко много прилича на майка си. Трудно ми бе да си представя великолепната Магдалена, заобиколена от деца, с мазоли по ръцете си — фермерска жена в пущинака. Обаче си спомнях древната поговорка за това кои са най-добрите жени.

— Близначките не бяха сигурни, че може да ми се повери толкова деликатна мисия — продължаваше да говори Галахад. — Страхуваха се, че ще оплескам работата.

— Галахад, просто не мога да откажа подобно предложение, но първо искам да се уверя, че наистина съм добре дошъл тук. Все още не разбирам причината.

— А, да. Говорехме си за Тамара и се отклонихме от темата. Джъстин, страничен наблюдател не би могъл да разбере колко трудно ни бе да подмладим нашия прародител, въпреки че в записките, които редактираш, може би има някакви намеци…

— Повече от намеци.

— Но това не е всичко. Той беше почти мъртъв и се оказа извънредно трудно да го върнем към живота. Но все пак успяхме; няма по-добър техник от Ищар. Когато състоянието му се подобри — беше станал приблизително на същата физиологична възраст, на която си ти в момента — настъпи влошаване, и то сериозно. Какво можеш да направиш, когато пациентът извръща лицето си от теб, не желае да разговаряте, спира да яде — въпреки че физическото му състояние си е съвсем наред? Лоша работа. Бодърства цяла нощ, бои се да заспи. Много лошо.

И когато той… както и да е, няма да ти разказвам подробности. Ищар знаеше какво да прави. Отлетя до планините и се върна заедно с Тамара. Тогава тя още не беше подмладена…

— Това не е имало значение.