Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
— Не. И друг път, но не много често. Както каза, тя струваше доста, но на мен ми предложи петдесет процентова отстъпка в цената…
— Сериозно! Значи си я впечатлил!
— … тъй като знаеше, че не съм кой знае колко богат. Но дори и при това положение не можех да си позволя да бъда често в нейната компания. Обаче тя ме извади от депресията ми, за което съм й безкрайно благодарен. Прекрасна жена, Галахад. Имаш всички основания да се гордееш с нея.
— И аз мисля така. Но щом ти е дала отстъпка, мисля, че и тя си спомня за теб с благодарност.
— Едва ли, Галахад. Беше толкова отдавна.
— Не се прави на скромен, драги; Маги гледаше да грабне всяка крона, до която се добере. Но най-очарователното е не това, че си имал майка ми, въпреки високите й цени. И въпреки че в Нови Рим е пълно с богати и достатъчно привлекателни хора, с които Маги би се съгласила да си има работа. Най-очарователното е, че в тази минута тя се намира на около четирийсет километра на юг.
— Не!
— Si, si, si! Помоли Атина да й се обади. Ще можеш да говориш с нея след трийсет секунди.
— Уф… Не мисля, че тя ще си спомни кой съм.
— А аз мисля, че ще си спомни. И това не се празни приказки. Ако си учуден, представи си колко смаян бях аз. Изобщо не бях поглеждал списъка с преселниците. До последния момент се занимавах с доставката на оборудването, поръчано от Ищар за клиниката. Джъстин, не знаех, че Маги се е омъжила отново. И така, седим си ние вече втора седмица в щабквартирата, ядем и спим в „Дора“, и в този момент се приземява първият заселнически кораб. Аз и Айра пристъпваме към посрещането на хората и към процедурата на разтоварването, разработена от Лазарус. Трябваше да върша всичко с двете си ръце; Атина тогава нямаше външно оборудване и…
— Горкият чичо Глупи!
— Кой не подслушва лични разговори?
— Искам да те поправя, скъпи. Минерва не е имала външно оборудване, тогава аз още не съм съществувала.
— Вярно… Но нейната памет е в тебе; просто технически подробности.
— Не и за мен, скъпи. Тази бълхясала малка кучка взе със себе си някои от спомените си и не пожела да ги сподели с любимата си сестра близначка. Освен това блокира цял сегмент от паметта си, така че до него да могат да се добират само тя и дядо. Само вие можете да го разблокирате, Джъстин — ако те и двамата — Лазарус и близначката ми — вземат, че пукнат.
Успях да запазя самообладание и отговорих веднага:
— В такъв случай, Атина, се надявам да не получавам достъп до този сегмент в обозримо бъдеще.
— Добре… щом така смятате, нямам нищо против. Само че интересно какви ли мрачни тайни и жестоки престъпления се крият в сегмента ми „Тета-90-7-В-декс-тър-алфа-прим“? Нима звездите ще излязат от орбитите си, ако научим тази информация? За целта на чичо Глупи ще му се наложи да поработи здравата само няколко дни. Вероятно ще е най-честната работа, която някога е вършил.
— Смятам, че е под достойнството ми да коментирам, Тина. И така, Джъстин, аз бях назначен за лекар; почти новата ми диплома показва, че съм достатъчно квалифициран. Ищар и Хамадриад посрещаха заселниците и ги ваксинираха, а аз ги преглеждах, за да видя как им се е отразило пътуването. Трябваше да действам бързо, тъй като не открих друг лекар сред този парад на плът.