![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
— Не забелязах подобно нещо през нощта, Галахад. И не бях изненадан — нали съм изучил подробно мемоарите му.
— Да, но вече са изминали четиринайсет години, откакто основахме семейството си — през онази същата сутрин, за която ти разказвах, въпреки че го обявихме официално едва след като се родиха близначките. Повярвай ми, Джъстин, на Лазарус му беше много трудно да се предаде и постоянно се чудеше как да се измъкне. Той сърдито обяви, че е обещал на Тамара да не спи сам, докато тя преминава през лечението, а сетне изрече, цитирам: „Айра, ти ми разправяше, че в града е пълно с добри професионалистки. Можеш ли да намериш такава, която би се съгласила да подпише договор за това време?“
Това, което Лазарус не знаеше бе, че Ищар вече ни беше предупредила как трябва да се държим. Между другото, забелязал ли си колко е чувствителен той към женските сълзи?
— Да, разбира се. Макар че едва ли някой може да остане безчувствен към тях.
— Айра се направи, че не му е много ясно какви точно професионалистки му трябват на Лазарус. Което даде време на Хамадриад да избухне в сълзи и да избяга нанякъде. Ищар също се изправи и каза: „Дядо, как можахте!“ И по нейното лице протекоха сълзи и тя тръгна след Хамадриад. В този момент се разрева и Тамара и последва останалите две жени. Ние, тримата мъже, останахме сами.
„Ако не възразявате, сър — студено изрече Айра, — бих искал да намеря дъщеря си и да я утеша.“ След което се поклони, обърна се и бързо излезе. Останахме само двамата. Джъстин, нямах никаква представа какво трябва да направя. Знаех, че Ищар очакваше трудности — Тамара я беше предупредила. Но не предполагах, че ще се наложи аз сам да се справям с проблема.
„О, велики огнени кълба — рече Лазарус. — Синко, какво направих пък сега?“
Какво можех да му отговоря?
„Дядо — казах, — вие оскърбихте чувствата на Хамадриад.“
А после станах съвсем неуслужлив; отказах да му обяснявам защо чувствата й са били засегнати, а в отговор на въпроса къде може да е отишла предположих, че се е прибрала вкъщи, в предградията, но не пожелах да отведа Лазарус до там. С други думи, спазих инструкциите на Ищар да се правя на упорит глупак и да оставя цялата работа на жените.
Така че се наложи Лазарус да тръгне да търси Хамадриад сам, като можеше да разчита само на помощта на Атина… исках да кажа — Минерва.
— Това е нещо ново за мене, чичо Глупи.
— Ако е така, скъпа, по-добре го забрави.
— О, ще го забравя — съгласи се компютърът. — Но смятам да не изтривам информацията, а да я запазя и да я използвам след стотина години. Джъстин, ако бях от плът и кръв и се бях разплакала, би ли побягнал след мен да ме утешиш?
— Вероятно. Почти сигурно.
— Ще го запомня, любовнико. Толкова си мил!
Направих се, че не съм чул обръщението й, но Галахад се обади:
— „Любовнико“?
— Така казах, да. Извинявай, чичо Глупи, ама ти си старомоден. Ако не си беше легнал толкова рано снощи, щеше да разбереш защо.
Реших да запомня тези думи и след сто години, когато Атина стане живо същество, да й ги кажа — направо щях да я поставя в безпомощно положение.
В този момент разговорът ни свърши — отнякъде се появи Лазарус. Когато го видя, Галахад заразмахва ръце:
— Хей! Татенце! Насам!
— Идвам — Лазарус ме млясна в движение, после и Галахад, след което седна на масата, придърпа остатъка от втората закуска на Галахад — домашно руло със сладко — и го погълна.
— Как е? Хвана ли се той на въдицата?
— Не както ти на Хамадриадовата, татенце. Тъкмо му обяснявах как Хамадриад те изпързаля, благодарение на което основахме семейството си.
— Господи, каква лъжа! — Лазарус отпи от чашата на Галахад. — Джъстин, Галахад е добро момче, но е романтик. Много добре знаех какво исках да постигна, така че започнах с изнасилването на Хамадриад. Това прекърши съпротивата й и сега тя спи с всички, дори и с Галахад. По-нататък всичко се разви логично. А ти все още ли възнамеряваш да се върнеш на Секундус?
— Възможно е да не съм разбрал всичко, което Галахад ми разказа — отговорих аз. — Значи, трябва да се присъединя към… — запънах се. — Лазарус, аз не знам към какво трябва да се присъединя.
Лазарус кимна.
— Трябва да сме снизходителни към младежта, Джъстин. Галахад още не може да се изразява ясно.