Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
Въздъхнах дълбоко.
— Къде трябва да се подпиша?
— Не обичам писмените брачни договори. Нещата не бива да стават чрез принуда. Ако партньорите желаят да си сътрудничат, не им трябват никакви хартийки. Ако си решил да се присъединиш към нас, достатъчно е да кимнеш…
— Съгласен съм!
— Ако искаш, ще спретнем и брачна церемония. Лаз и Лор ще измислят нещо забавно, ако трябва и ще си поплачем заедно.
— А брачната нощ Джъстин ще трябва да прекара при бебетата — да види колко сериозни са нещата!
— Решено, Галахад. Или може би е по-добре да спи при бебетата в нощта преди церемонията, така че да има шанс да се откаже, докато е време.
— Лазарус, аз съм готов за дежурство още тази вечер; свикнал съм с подобни неща.
— Съмнявам се, че жените ще ти позволят.
— Няма да доживееш до сутринта — добави Галахад. — Много са емоционални. Тази нощ мина между капките. По-добре да сменяш пелени.
— Галахад може да се окаже прав; ще трябва да преслушам сърцето ти… Не се обаждай, Галахад… Джъстин, нашият дом не е затвор. Той е не само сигурен за децата, но и удобство за възрастните. Когато те попитах ще се връщаш ли на Секундус, имах предвид именно това. Възрастният може да прекара извън дома година, десет или колкото си иска — и може да бъде сигурен, че за децата ще се полагат грижи, а той винаги ще бъде добре дошъл обратно. Аз и близначките няколко пъти напускахме планетата и ще го правим отново. И… ти знаеш, че възнамерявам да проведа експеримента с пътуването в миналото. Разбира се, в тукашно време няма да отсъствам дълго, но е малко рисковано.
— „Малко“? Татенце, ти си се смахнал. Джъстин, да не забравиш да го целунеш за довиждане; той няма да се върне.
С тревога установих, че Галахад не се шегува.
— Галахад — спокойно каза Лазарус, — няма проблем да ми казваш подобни неща. Но недей да го правиш пред жените. Или пред децата. — После се обърна към мен и продължи: — Естествено, в пътуването във времето има елемент на риск. Но къде ли го няма? Проблемът не е в самото преместване във времето, както Галахад, изглежда, смята. Рискът е не по-голям от посещението на която и да е планета, където някой може да не те хареса. Самият скок във времето се осъществява в най-безопасно обкръжение: в космоса, на борда на кораба. Рискът се появява по-късно. — Лазарус се усмихна. — Ето защо съм възмутен от онази стара крава Арабела. Тя иска да отида да наблюдавам битки! Джъстин, най-голямото преимущество на нашето време е фактът, че живеем толкова далеч едни от други, че войната е станала непрактична. Но… Казах ли ти, че първо искам да осъществя пробно пътуване във времето?
— Не. Според мадам pro tem председателката вие вече разполагате с идеалната техника.
— Възможно е да съм оставил такова впечатление у нея. Но Арабела си няма никакво понятие от висша математика; тя не може дори да зададе правилните въпроси.
— Предполагам, че и аз няма да мога, Лазарус; не съм запознат с тези области на математиката.
— Ако ти е интересно, Дора може да те научи…
— Или аз, любовнико…
— Да, може и Тина. Що за идея да наричаш Джъстин „любовник“, Тина? Да не си решила да го прелъстиш?
— Не, той обеща да прелъсти мен… след около сто години.
Лазарус ме погледна замислено. Направих се, че не съм чул разговора им.
— Хм… може би ще е по-добре да взимаш уроци от Дора, Джъстин. Ти още не си я срещал, тя се мисли за осемгодишна и няма да се опита да те прелъстява. Но тя е най-добрият компютър космически пилот и може да те научи на много неща, не само на полевите трансформации на Либи. Мисля, че сме сигурни в теорията, обаче ми трябваше практическо потвърждение. Затова реших да попитам Мери Спърлинг88…
— Момент, Лазарус — прекъснах го аз, — в архивите има само една Мери Спърлинг, и аз съм неин потомък. Тамара също произхожда от нея…
— От нея произхождат страшно много Хауардовци, синко. Мери имаше повече от трийсет деца. Това беше рекорд за онези години.
— Значи вие имате предвид Старата Мери Спърлинг, родена през 1953 година по григорианския календар, умряла…
— Тя не е умряла, Джъстин; там е работата. Така че аз се върнах и говорих с нея.
Съвсем се обърках.
— Лазарус, не разбирам. Искате да кажете, че вече сте предприели едно пътешествие във времето? Две хиляди години назад? Даже повече от две хиляди…
88
Героиня от романа на Хайнлайн „Децата на Матусал“, отказала се от човешката си същност и станала част от колективния разум на цивилизацията на Малкия народ. — Бел.прев.