Достатъчно време за любов [bg]

— Хм… — Чувствах се замаян. — Да, знам. Но Тамара обича всички.

— Не, само тези, които се нуждаят от любовта й, а тя винаги ги разпознава. Тя притежава невероятна емпатия, на път е да стане велик подмладител. В нашето семейство Тамара има право на всичко, каквото пожелае… и тя пожела теб — да останеш с нас, да живееш с нас, да станеш част от нас.

— Проклет да бъда! (Тамара?)

— Малко вероятно. И да вярвах в проклятия, не бих допуснал, че е възможно човек, избран от Тамара Спърлинг, да бъде проклет.

Галахад се усмихна. Щастливото изражение на лицето му подчертаваше по-скоро неговото обаяние, отколкото красотата му. Опитах се да си спомня дали беше толкова красив и преди сто години. Не съм безразличен към мъжката красота, но моята сексуалност не е идеално балансирана; в присъствието на обикновена жена и красив мъж гледам само към жената. Така че от мен никога няма да се получи естет; не съм компетентен по въпросите на красотата. Извинявам се на всяка жена, която би намерила примитивната ми позиция за оскърбителна.

Но с егоцентричната женствена красота на Галахад бил споделил леглото си; той е добър, благороден, приятна компания е и притежава не по-малко весел нрав от близначките. Помислих си, че бих искал да се запозная със сестра му… или майка му, или дъщеря му… с женския вариант на неговата личност.

Тамара! Мисълта за нея постоянно изплуваше на преден план, не можех да разбера какво се крие в думите на Галахад.

Той продължаваше да говори:

— Затвори си устата, драги; аз бях не по-малко учуден от теб. Но дори да не бяхме стари приятели с теб, пак бих се подчинил на нейното желание, за да мога да те изуча след това. Тамара никога не греши. Да не би в момент на умопомрачение ти пръв да си поискал от нея подобно нещо? Или си свръхчовек и тя се нуждае от теб? Не, и двете предположения са погрешни — или нещо не съм разбрал. Не си болен, мисля, ако не се брои треската, разнасяна от дивите гъски. Може наистина да си супермен, но никой от нас не забеляза такова нещо през нощта. Сигурно добре умееш да се прикриваш. Наистина, Хамадриад каза по време на закуската, че жената в твоите прегръдки става щастлива. Но тя изобщо не твърдеше, че си най-великият любовник в цялата Галактика.

Обстоятелството, че си един от родителите на Минерва, говори в твоя полза — сред тях нямаше нито един със сериозни недостатъци; Ищар се постара. Изобщо, тя знае за теб повече, отколкото ти самият. Тя умее да чете генните карти, както останалите хора четат книги. Самата Минерва е доказателство, че Ищар никога не греши. Погледни Минерва — тя е нежна като утринен бриз и прекрасна като Хамадриад, но по свой начин. Толкова е умна, че няма да повярваш, но се държи тъй скромно!

И все пак главното е Тамара. Съдбата ти беше предрешена още преди да пристъпиш прага на този дом. А ти не бързаше особено много да дойдеш, нали?