Хари Потър и огненият бокал

— А тя защо идва да си пъха носа в личните работи на моя господар? — хълцаше Уинки. — Да беше ни оставила на мира…

— Разкажи ми сега какво стана на финала на Световното първенство по куидич — попита все така тихо Дъмбълдор.

— Уинки успя да склони баща ми — продължи Крауч младши със същия монотонен глас. — Убеждаваше го с месеци, а аз не бях излизал от къщи от години. Навремето много обичах куидич. Пуснете го да иде, повтаряше тя. Ще бъде с мантия невидимка — така ще може да гледа. Нека да глътне малко чист въздух! Каза, че майка ми би пожелала да стане това. Повтаряше, че тя е умряла, за да бъда свободен, а не да живея в друг затвор. Накрая той отстъпи. Много внимателно подготвихме всичко. Още рано през деня баща ми заведе мен и Уинки до горната ложа. Тя трябваше да казва, че пази мястото за баща ми, а аз — да седя там невидим. Щяхме да си тръгнем едва след като всички напуснат ложата. Все едно че Уинки е сама. Никой нямаше да разбере.

Но Уинки не знаеше, че аз ставах все по-силен и по-силен. Започвах да се боря срещу проклятието Империус. Имаше дори моменти, в които бях съвсем на себе си… Кратки периоди, когато бях извън контрола му. И точно това се случи там, в ложата. Сякаш се събудих от дълбок сън. По средата на мача осъзнах, че съм на публично място. От джоба на едно момче точно пред мен стърчеше пръчка. На мен не ми разрешаваха да нося пръчка още преди Азкабан. И аз откраднах тази пръчка. Уинки не разбра. Тя се бои от височина и беше захлупила лицето си.

— Господарят Барти е лошо момче! — шепнеше Уинки, а сълзите й се стичаха между пръстите.

— И като взе пръчката, какво направи с нея? — попита Дъмбълдор.

— Върнахме се в палатката — продължи Крауч. — Тогава ги чухме. Чухме смъртожадните. Онези, които никога не са били в Азкабан. Онези, които не бяха страдали заради моя господар. Те му бяха обърнали гръб. А не бяха заробени като мен. Имаха свободата да го потърсят, но не го направиха. Предпочетоха да си играят с мъгъли. Крясъците им ме изведоха от унеса. Съзнанието ми се избистри за пръв път от години. Разгневих се. Държах в ръцете си магическа пръчка. Исках да ги накажа за тяхната нелоялност към моя господар. Баща ми не беше в палатката — отиде да освобождава мъгълите. Уинки се изплаши, като ме видя толкова гневен, и с една от своите магии ме привърза към себе си. Тя ме измъкна от палатката и ме задърпа към гората, по-далеч от смъртожадните. Аз се възпротивих — исках да се върна в лагера. Трябваше да покажа на самозабравилите се какво означава лоялност към Черния лорд и да ги накажа, че не са му били верни. С откраднатата пръчка изписах в небето Черния знак.

После пристигнаха магьосниците от министерството. Те отправиха зашеметяващи заклинания във всички посоки. Едно от тях мина между дърветата, където стояхме ние с Уинки. Връзката между нас беше прекъсната. И двамата бяхме зашеметени.