Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Не можах да не й се възхитя за това как умело каза тази прозрачна лъжа. На мен не ми оставаше нищо друго, освен да приема лъжата й и да извлека колкото мога повече полза.
— Той ще ме придружи утре, ако ваше величество не възразява. И ако ми е позволено, ще доведа и дъщеря си.
— Дворът не е подходящо място за едно бебе — каза Ана унило.
Хенри веднага се нахвърли върху нея.
— Толкова по-зле. А най-лошото е, че трябва да го чуя от собствената си съпруга. Този двор е най-подходящото място за бебета, както, струва ми се, вие трябва най-добре да знаете.
— Мислех за здравето на бебето, милорд — отвърна Ана студено. — Мислех си, че тя трябва да израсне в провинцията.
— Майка й може сама да реши това — каза Хенри величествено.
Аз се усмихнах, искрено и мило, и използвах предоставената ми възможност.
— Всъщност, с ваше позволение, бих искала да взема детето си в провинцията, в Хевър, това лято. Тя може да се запознае с другите ми деца.
— С моя син Хенри — напомни ми Ана.
Аз вдигнах трогателен поглед към краля.
— Защо не? — каза той. — Както желаете, лейди Стафорд.
Той ми предложи ръката си, аз му се поклоних и пъхнах ръка в свивката на лакътя му. Погледнах го така, сякаш той все още беше най-привлекателният принц в Европа, а не оплешивяващият дебелак, в който се беше превърнал. Ясно очертаната му някога челюст се беше обезформила. Косата горе на главата му беше изтъняла и рядка. Устните, които някога наподобяваха розова пъпка и така примамваха за целувки на младото му лице, сега изглеждаха своенравни и нацупени, а игривите му очи бяха потънали под подпухналите клепачи и от наедрелите му бузи. Той приличаше едновременно на глезен и на нещастен мъж. Мъж, който напомняше капризно дете.
Усмихнах се лъчезарно, наведох глава към него, смеех се на забележките му и го разсмивах на свой ред с разкази за това как бия масло и как правя сирене, докато не стигнахме до високата маса, където той отиде да седне на трона си, както подобаваше на английския крал, а аз се отправих към мястото си на масата на придворните дами.
Ние седяхме дълго на масата за вечеря — този двор наистина си угаждаше добре. Имаше двадесет различни месни блюда; дивеч и домашни животни, птици и риба. Имаше петнадесет различни вида пудинг. Аз гледах как Хенри опитваше по малко от всичко и постоянно поръчваше още. Ана седеше до него с ледено изражение на лицето, вземаше по малко от чинията си, а очите й постоянно шареха насам-натам, сякаш дебнеше спотаена опасност.
Накрая, когато отнесоха чиниите, започна представление, след което придворните се втурнаха да танцуват не на шега. Аз наблюдавах внимателно страничната врата, вляво от камината, дори когато заемах мястото си в танца сред останалите и когато флиртувах приятелите си от двора. След полунощ аз бях възнаградена за това: вратата се отвори и съпругът ми Уилям влезе и се заоглежда за мен.
Свещите бяха почти угаснали и толкова много хора танцуваха и се разхождаха, че никой не го забеляза. Извиних се за танца и отидох при него, а той веднага ме придърпа в една ниша зад завесите.
— Любов моя — каза той и ме взе в обятията си. — Имам чувството, че е минала цяла вечност.
— Аз също. Бебето добре ли е? Настанихте ли се?
— Оставих ги с дойката дълбоко заспали. Освен това намерих добър подслон за моментите, когато ще можеш да се измъкваш от двора.
— Аз успях да уредя нещо по-добро — казах доволно. — Кралят се зарадва да ме види и попита за теб. Ти трябва да дойдеш в двора утре. Можем да бъдем заедно. Той каза, че можем да отведем малката Ана в Хевър за лятото.
— Ана ли го помоли?
Аз поклатих глава.
— На Ана дължа моето прогонване — казах аз. — Тя нямаше даже да ми позволи да видя децата си, ако сама не бях попитала краля за това.
Той подсвирна тихо.
— Трябва да си й благодарна от сърце за това.
Аз поклатих глава.
— Няма смисъл да се оплаквам от характера й.
— А как е тя?
— Унила — прошепнах аз съвсем тихо. — Болна. И тъжна.
Лятото на 1535
Тази нощ ние с Джордж седяхме в стаята на Ана, докато тя се приготвяше да си ляга. Кралят беше казал, че ще си легне с нея същата вечер, и тя се беше изкъпала и ме беше помолила да разреша косите й.
— Ти знаеш, че кралят трябва да внимава, нали? — попитах аз с безпокойство. — Грях е изобщо да ляга с теб.
Джордж се засмя откъм леглото, на което се беше проснал, с ботушите върху изящните завивки. Тя извърна глава, докато я решех.
— Не съм застрашена от твърде много любов.
— Какво искаш да кажеш?