Входът за рая — платен

Веднага след като се върнат при флийтууда, трябва да прекъснат лагеруването и да потеглят на път. Движението е най-добрата маскировка. Но ще му е мъчно да тръгне о Нънс Лейк, без да е видял нито една монахиня, караща водни ски. Може би когато светът бъде спасен, ще могат да се върнат тук, защото когато настъпят по-добри дни, на монахините ще им е по-леко на сърцето и ще имат настроение за забавление.

Поглежда през задното стъкло на камарото, за да се увери, че Поли и Кас продължават да ги следват в колата на Ноа, да, Поли седи зад волана, а Кас е до нея с пушка в ръка. Без съмнение дамските им чанти с пистолетите са до тях.

Ако някога загуби близначките, неговите страхотни сестри, сърцето му ще бъде съкрушено и разбито. Затова не трябва никога да ги губи. Никога. Вече е загубил прекалено много.

Мики кара камарото, а Ноа седи до нея. Лейлъни дели задната седалка с Къртис, а Стария Жълтьо се вози между тях. Изтощено от изпълнения с приключения ден, кучето сладко дреме.

Пътуват мълчаливо, всеки от тях е потънал в мислите си. Къртис напълно ги разбира. Понякога общуването е лесно, а понякога — трудно. Понякога общуването изобщо не изисква думи.

Дъждът спира още преди да стигнат до къмпинга. Зелените борови дървета са освежени от душа; капките роса блестят по величествените клони като диаманти; дънерите са станали шоколаденокафяви. Навсякъде се чува песента на птиците, любопитни катерички скачат от клон на клон. Този свят е изключителен и момчето без майка вече го е обикнало.

За да стигнат до флийтууда, първо трябва да минат покрай превъста. Когато доближават караваната, служила толкова дълго за затвор на Лейлъни, Къртис вижда до нея паркирани линейка и полицейска кола. Сините и червените лампи на покрива на полицейската кола не могат да заслепят красотата на надвисналите над тях дървета, но му напомнят, че този свят върви бързо към хаос и че е далеч от всякакво спокойствие.

Униформен полицай, застанал до патрулната си кола, махва на Мики да продължава с колата по пътя си и да не се спира.

Задната врата на линейката е отворена.

Двама санитари бутат носилка към линейката.

На носилката лежи жена. Макар че Къртис никога не я е виждал преди, той се досеща коя е тя.

За нейна собствена безопасност, но най-вече за безопасността на околните, майката на Лейлъни е завързана с ремъци за носилката. Тя бясно се мъчи да се изскубне. Яростно мята глава и ругае санитарите и зяпачите, крещи към небето.

Лейлъни отвръща поглед и свежда лава.

На седалката между тях духовната сестра необезпокоявано продължава да спи.

Когато камарото минава покрай линейката, Къртис се протяга и повдига деформираната ръка на момичето.

Тя го поглежда и нещастието изпълва очите й.

— Ш-ш-ш-т — казва той и нежно поставя дланта й върху спящото куче.

Всеки свят има кучето или техния аналог. Създания, които живеят заради приятелството, които са с висока степен на интелект, макар и не с най-високата, и затова са простодушни и имат скромни потребности. Съчетаването от тази скромна невинност и висок интелект им позволява да служат като мост между преходното и вечното, между ограниченото и безграничното.