Шогун

— Отворете ви очите бе, хора! Тайко е мъртъв. И вярвайте какво ви казвам — на Оми-сан ще му потрябват опитни воини, а повечето от нас доста са повоювали, така ли е? Според сезона — ловяхме риба или воювахме, така ли беше?

— Така беше, Мура сан — неохотно се съгласи все още изплашеният Уо. — Преди тайко не бяхме закрепостени.

— Ще ни хванат, ще видите че ще ни хванат — разплака се тогава Нинджин. — И няма да има милост — ще ни сварят, както свариха варварина.

— Затваряй си устата за варварина.

— Не се карайте, приятели — намеси се Мура. — Втори подобен случай обаче няма да ни се предостави. Изпратен ни е от бога. Или боговете. Трябва да се запасим с всеки нож, стрела, копие, меч, мускет, щит и лък, които можем да докопаме. Самураите ще си помислят, че други самураи са им задигнали оръжието — та нали тези лайнари довтасаха от цялата провинция! А кой самурай има доверие на друг самурай? Трябва да си възвърнем правото да воюваме. Баща ми е убит в бой, както и неговият баща и дядо му. Нинджин, в колко битки си се сражавал? Десетки, нали? А ти, Уо? Колко? Двадесет? Тридесет?

— Повече. Нали служих при тайко, проклета да е паметта му. Но преди да стане тайко, беше истински мъж. Това е самата истина. После коренно се промени. Нинджин, не забравяй, че Мура-сан е кмет. Да не забравяме, че и баща му беше кмет. Щом кметът казва оръжие, значи оръжие.

Сега, коленичил под палещите лъчи на слънцето, Мура отново бе уверен в правилността на постъпката си, в неизбежността на войната, която ще продължи безспир и светът ще стане такъв, какъвто си беше. Селото ще остане както и лодките, и някои селяни. Защото всички — селяни, даймио, самураи, дори и ета, трябва да ядат, а рибата бе в морето. Така че войниците селяни от време на време ще си вземат отпуск, както едно време, и ще потеглят с лодките си навътре в морето.

— Вижте — обади се Уо, и неволно посочи с пръст насред настъпилата тишина.

Галерата завиваше откъм носа.