Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— А това какво е? — попита момичето.
— Метан — поясни Малкълм. — Явно е налице доста сериозен източник на този газ.
— Пак ли вулканичен? — попита Торн.
— Възможно е. При вулканичната дейност се отделя и метан, но най-често при изригвания. Другата възможност е органичният произход.
— Какво означава това?
— Големи тревопасни животни и…
Последва нещо, което Джеймс не успя да чуе и момчето попита:
— Искате ли да довърша възстановяването, или не?
Гласът му звучеше раздразнено.
— Не — отвърна Торн. — Вече е без значение, Арби. Знаем това, което трябва. Да вървим, деца.
Джеймс погледна към прозорците на апартамента и видя, че лампите угасват. След минута Торн и децата се появиха на тротоара. Качиха се на един джип и потеглиха. Малкълм стигна до своята кола, качи се в нея с мъка и подкара в обратна посока.
Джеймс се замисли дали да не го проследи, но се отказа — трябваше да свърши нещо по-важно. Даде контакт с ключа, взе телефона и набра един номер.
Полеви системи
Половин час след това, когато стигнаха в офиса на Торн, Кели онемя от изненада. Повечето работници си бяха отишли и халето бе почистено. Двете каравани и фордът стояха един до друг, прясно боядисани в тъмнозелено, готови за път.
— Свършили са!
— Нали ти казах, че ще свършат? — каза Торн и се обърна към главния отговорник, Еди Кар, набит младеж на двайсет и няколко. — Еди, докъде сме стигнали?
— Приключваме — отвърна Еди. — Боята все още не е изсъхнала навсякъде, но до утре ще е готова.
— Не можем да чакаме до сутринта. Тръгваме веднага.
— Така ли?
Арби и Кели се спогледаха. Това беше новина и за тях.
— Еди, ще ми трябваш, за да караш едното от тези возила. Трябва да сме на летището до полунощ.
— Нали щяхме да правим полеви изпитания!?
— Няма време за това. Отиваме напрано на мястото — звънецът на входа иззвъня. — Това трябва да е Малкълм.
Натисна бутона, за да отвори.
— Няма да правиш изпитания? — попита Еди, обезпокоен. — Мисля, че е по-добре да ги пораздрусаш, шефе. Направихме толкова нововъведения, че…
— Няма време! — отсече Малкълм, който тъкмо бе влязъл. — Трябва да тръгнем веднага. — Обърна се към Торн и добави: — Безпокоя се за него.
— Еди! — извика Торн рязко. — Пристигнаха ли документите за митницата?
— Да, още преди две седмици.
— Добре тогава. Донеси ги и се обади на Дженкинс. Кажи му да ни чака на летището и да уреди формалностите. Искам да излетим най-късно след четири часа.
— Боже мой, шефе!
— Прави, каквото ти казвам!
— За Коста Рика ли заминавате? — попита Кели.
— Да. Трябва да намерим Левин. Ако не е станало твърде късно.
— Ще дойдем с вас — каза Кели.
— Да — обади се Арби. — Идваме.
— В никакъв случай. И дума да не става — отсече Торн.
— Но ние си го заслужихме!
— Доктор Левин разговаря с родителите ни!
— Те ни позволиха!
— Позволили са ви — изръмжа Торн — да дойдете на полеви изпитания в горите на стотина мили оттук. Само че сега няма да ходим там, а на място, което може да се окаже опасно, така че никакво идване. Точка по въпроса.
— Но…
— Деца — продължи Торн. — Не ми вдигайте кръвното. Трябва да се обадя по телефона. Вие си вземете нещата и се прибирайте у дома.
Обърна се и се отдалечи.
Арби се изплези зад гърба на Торн и промърмори:
— Какъв задник!
— Действай по програмата, Арби! — подвикна Торн, без да се обръща. — Двамата си отивате у дома. Толкова!
Влезе в офиса си и затръшна вратата.
Арби мушна ръце в джобовете си.
— Нямаше да се досетят без наша помощ — рече.
— Знам, Арби — отвърна Кели. — Но не можем да го накараме да ни вземе.
Отидоха при Малкълм.
— Доктор, Малкълм, моля…
— Съжалявам — отговори Малкълм. — Не мога.
— Но…
— Отговорът е „не“, деца. Твърде опасно е.
Разочаровани, двамата отидоха до караваните, които блестяха на светлината от лампите на тавана. Фордът с черните панели на слънчевите батерии на покрива отвътре беше гъчкан с електроника. Дори само видът му ги караше да мислят за приключението… в което нямаше да участват.