Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Беше толкова странно.
И забавно, изглежда тази вечер бе моментът, в който навсякъде намираше семейство.
Освен на единственото място, където искаше.
Докато тишината вземаше надмощие, не се чуваше нищо, освен постоянният звук от машината до леглото, Куин стана за известно време. Той и брат му не говореха много и това беше наред. Това искаше той. Не беше готов да си излее душата пред него за Лейла или бебето, а предполагаше, че е от голямо значение, че Лукас не попита дали си има жена. И със сигурност нямаше да заговори за Блей.
Беше приятно обаче да поседи с брат си. Имаше нещо в хората, с които израстваш, онези, които си виждал през цялото си детство, хората, които не можеш да си представиш да не познаваш. Дори миналото да е пълна бъркотия, с годините просто се радваш, че кучите му синове са на тази планета.
Това даваше илюзията, че животът не е толкова крехък, колкото всъщност бе и понякога това беше единственото, което те крепи.
- По-добре да си тръгвам, за да си почиваш, - каза той и разтри колене в опит да раздвижи крака.
Лукас извърна глава върху възглавницата.
- Странно облекло за теб, нали?
Куин погледна надолу към робата.
- О, тази вехтория? Просто я навлякох.
- Изглежда церемониална.
- Имаш ли нужда от нещо? – Куин се изправи. – Храна?
- Добре съм си. Но благодаря.
- Е, само кажи. Добре.
- Ти си много добър приятел, Куин, знаеш ли?
Сърцето на Куин спря и после затуптя здраво. Това беше фразата, която баща им винаги бе ползвал, за да опише джентълмените… беше като отличен шест на комплиментите, най-доброто, еквивалентът на мечешка прегръдка или чисто и просто „чукни пет“ от обикновен човек.
- Благодаря ти, човече, - каза той сурово. – Ти също.
- Как можеш да го кажеш? – Лукас се прокашля. – Как, в името на Скрайб Върджин, можеш да го кажеш?
Куин издиша тежко.
- Искаш истината? Е, ще ти я кажа. Ти беше любимецът. Аз бях проклятието – бяхме в противоположните краища на скалата в онази къща. Но нито един от нас нямаше шанс. Ти не си бил по-свободен от мен. Нямаше избор за бъдещето си – предопределено е при раждането, и в известен смисъл очите ми? Те бяха моят билет за „извън затвора“, защото означаваха, че на никого не му пука за мен. Дали ме прецака? Да, но поне имах правото да реша какво искам да правя и къде искам да отида. Ти… никога не си имал никакъв шибан шанс. Беше просто математическо уравнение, вече решено, когато си бил заченат, всички отговори – предопределени.
Лукас затвори отново очи и потрепери.
- Непрестанно си го припомням в главата ми. Всички тези години, в които растях, от първия ми спомен… до последното, което видях в онази нощ, когато… - той се закашля леко, сякаш гърдите го боляха или може би просто ритъмът на сърцето му прескачаше. – Мразех го. Знаеше ли това?
- Не. Но не мога да кажа, че това ме учудва.
- Не искам да се връщам отново в онази къща.
- Тогава не е нужно. Но ако решиш,… ще дойда с теб.
Лукас отново го погледна.
- Наистина?
Куин кимна. Въпреки че не бързаше да отиде отново в онези стаи и да затанцува с духовете от миналото, щеше да отиде, ако Лукас го направеше.
Двама оцелели, отново на местопрестъплението, което ги определяше.
- Да. Наистина.
Лукас се усмихна леко, това изражение дори малко не се доближаваше до онова, което имаше преди. И беше добре. На Куин му харесваше повече. Беше честно. Крехко, но честно.
- Доскоро, - каза Куин.
- Би било… много хубаво.
Обърна се, Куин бутна вратата и…
Блей го чакаше в коридора, пушеше цигара и седеше на пода.
Когато Куин излезе от стаята на брат си, Блей стана на крака и изгаси цигарата Дънхил в гърлото на бутилката, която поклащаше. Не беше сигурен как очакваше той да изглежда, но не беше така. Толкова напрегнат и нещастен, въпреки невероятната чест, която му бе оказана. И все пак да прекараш време до леглото на брат си едва ли можеше да се нарече радостно събитие.
А и Блей не беше глупав. Сакстън се беше върнал в имението.
- Помислих, че ще те открия тук, - каза той, когато другият мъж не каза дори „здрасти“.