Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 384
Перейти на страницу:

Младежът направо загуби дъх и изпусна дървото. Тогава Лойд му нанесе ъперкът в брадичката и противникът му падна в безсъзнание.

Лойд потърка тила си. Болеше ужасно, но нямаше кръв. Видя как кожата на кокалчетата му е разкъсана и кърви. Наведе се и взе изпуснатата от момчето греда. Огледа се и се въодушеви — някои от кафявите ризи се оттегляха, покатерваха се на сцената и изчезваха зад кулисите, очевидно, за да излязат от сценичната врата, през която бяха влезли. Започналият всичко това едър мъжага бе на пода, стенеше и се държеше за коляното, навярно изкълчено. Вилхелм Фрунце се беше надвесил над него, не спираше да го налага с някаква дървена снегориначка и да повтаря фалцетно думите, с които другият беше започнал безредието:

— Не! Са! Желани! В! Днешна! Германия!

Безпомощен, масивният щурмовак опита да се изтъркаля, но Фрунце го последва, докато не се появиха още двама щурмоваци — те хванаха приятеля си за ръцете и го извлякоха.

Фрунце ги остави да се изнесат.

„Бихме ли ги?“, запита се ликуващо Лойд. „Май ги бихме!“ Неколцина от по-младите мъже преследваха щурмоваците и на сцената, но после спряха и само им подвикваха обиди. Лойд огледа останалите. Лицето на Володя бе отекло, а едното му око — затворено. Сакото на Вернер беше скъсано; висеше голямо парче плат. Валтер седеше на предния ред в залата, дишаше тежко и разтъркваше лакътя си, но се усмихваше. Фрунце захвърли оръжието си в края на залата зад зрителските места.

Четиринадесетгодишният Вернер беше във възторг.

— Разказахме им играта, а?

Лойд се ухили:

— И още как.

Володя положи ръка на раменете на Фрунце:

— Не е зле като за ученици, нали?

Валтер ги прекъсна:

— Само дето те прекратиха събранието ни.

Младежите го погледнаха недоволно, задето бе вгорчил триумфа им.

Фон Улрих изглеждаше ядосан:

— Бъдете реалисти, момчета. Зрителите се разбягаха от ужас. А колко време ще измине, преди тези хора да се осмелят отново да отидат на политически митинг? Нацистите постигнаха своето. Опасно е дори да бъде слушана друга партия освен тяхната. Днес най-много губи Германия.

Вернер се обърна към Володя:

— Мразя скапаните кафяворизци. Май бих се присъединил към вас, комунистите. Володя го изгледа сериозно с напрегнатите си сини очи и произнесе с нисък глас: — Ако намерението ти да се бориш срещу нацистите е сериозно, би могъл да свършиш нещо по-ефикасно.

Лойд се зачуди какво си е наумил Володя.

Тогава в залата се появиха Мод и Етел — говореха една през друга и едновременно плачеха и се смееха от облекчение; Лойд забрави думите на Володя и повече не помисли за тях.

V

Четири дни по-късно Ерик фон Улрих се прибра вкъщи в униформа на Хитлерюгенд.

Чувстваше се като принц.

Кафявата му риза бе точно като на щурмоваците — с пришити знаци и лента с пречупен кръст на ръкава. Носеше и униформената черна вратовръзка, и късите черни панталони — един патриотичен войник, посветил се да служи на страната си. Най-после беше един от тайфата. Това си беше по-хубаво дори от викането за Херта, любимия футболен отбор на Берлин. От време на време го водеха на мачове — някоя събота, когато баща му нямаше политическо събрание, на което да присъства. Ходенето на мач го изпълваше със същото усещане — да си част от огромна тълпа от хора, всичките обединени от едно чувство. Само дето понякога Херта губеше и той се прибираше безутешен.

1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)