Зимата на света [bg]

— Излизай, излизай!

Вернер бързо се обърна и пристъпи към него е думите:

— Не ме докосвай, фашистка свиня такава!

Щурмовакът внезапно замръзна уплашен — сякаш не бе очаквал да срещне съпротива. Вернер отново се обърна и — като Лойд — се зае да изведе двете жени на безопасно място. Но едрият мъжага беше чул думите му и изкрещя:

— Кого наричаш свиня?

Хвърли се към Вернер и го удари по тила с юмрук. Не се беше прицелил добре и ударът се отплесна, но Вернер извика и се олюля. Володя застана между двамата и два пъти удари едрия мъж в лицето. Лойд се възхити на бързото раз-два на руснака, но се върна към задачата си. След секунди и четиримата бяха на изхода. Лойд и Вернер успяха да изкарат жените във фоайето на театъра. Тук натискът отслабна и насилието изчезна — нямаше щурмоваци. Щом се увериха, че жените са в безопасност, Лойд и Вернер погледнаха назад към залата. Володя смело се биеше с едрия си противник, но определено беше загазил. Не спираше да удря мъжа по лицето и по тялото, но без особен ефект — другият разтърси глава, сякаш искаше да отпъди някакво досадно насекомо. Човекът с кафявата риза беше с тежка стъпка и бавноподвижен, но удари Володя първо в гърдите, после в главата. Младежът се олюля. Щурмовакът оттегли юмрука си, за да нанесе съкрушаващ удар. Лойд се притесни, че това може да убие Володя. Тогава Валтер скочи от сцената и се озова право на гърба на едрия мъж. На Лойд му се дощя да извика от радост. И двамата паднаха на пода с преплетени ръце и крака — за момента младият Пешков бе спасен. Пъпчивият, който беше бутнал Вернер, сега тормозеше излизащите и ги гощаваше по главите и гърбовете с полицейската си палка. — Долен страхливец! — Лойд извика и пристъпи крачка напред. Но Вернер го изпревари. Той се промуши покрай англичанина, хвана палката и опита да я измъкне от момчето. Намеси се големият с каската и халоса Вернер с дръжката на пикел. Лойд пристъпи и нанесе десен прав на по-възрастния мъж. Ударът падна отлично, точно до окото му. Но другият беше ветеран-фронтовак и не загуби кураж. Завъртя се и посегна към Лойд с оръжието си. Лойд ловко се извъртя и удари опонента си още два пъти, като уцели същото място — около очите — и разкъса кожата. Каската обаче пазеше главата на мъжа и Лойд не можеше да му нанесе ляво кроше от лакът — своя нокаутиращ удар. Наведе се пред още едно замахване на пикелната дръжка и още веднъж удари мъжа в лицето; щурмовакът отстъпи. От разкъсванията около очите му течеше кръв. Лойд се огледа наоколо, видя, че социалдемократите се бият, и изпита пристъп на дивашко удоволствие. Повечето от посетителите си бяха тръгнали; в залата бяха останали главно млади мъже, които настъпваха, катереха се по столовете и отиваха срещу кафявите ризи; бяха десетки. Нещо твърдо го перна по главата откъм гърба. Толкова го заболя, че изохка. Обърна се и видя момче на неговите години да държи дълга греда и да я вдига, за да удари отново. Лойд го доближи и го удари два пъти в стомаха — най-напред с левия, а после с десния юмрук.