Ръката на пророка [bg]

— Ето какво ще направим. В Калф ъв Ман има един изоставен кораб. Ще те оставя там, заключен с белезници и със запушена уста. Неприятно наистина, но поне ще си на завет. В рамките на едно денонощие ще се свържа с полицията на Ман и те ще те освободят. Ще видиш…

— Лъжец! — Професорът замери своя похитител с шишето уиски, скочи и преобърна масата върху него.

Тренкавел избегна летящата бутилка и се измъкна изпод прекатурената маса. Макгрегър се метна към падналия на пода револвер, изпъна се по корем и насочи оръжието срещу другия мъж. Раймон се претърколи надясно и ритна към него съборения стол, който се плъзна по полирания под от тиково дърво и блъсна дясната ръка на археолога настрани.

Французинът се хвърли напред, сграбчи ръката на професора и започна да я извива, докато костта на китката му не се строши с високо изхрущяване. Въпреки болката Макгрегър не изпускаше револвера и се опитваше да го насочи към противника си.

Решил, че няма друг избор, Тренкавел грабна гърлото на счупената бутилка уиски, заби го в окото на археолога и го натисна с въртеливо движение. Макгрегър нададе оглушителен вик, докато стъкленият цилиндър потъваше все по-дълбоко и накрая преряза очните му мускули и проникна в мозъчната му кора.

Крясъкът на професора заглъхна в гърлено хъркане и след миг окончателно стихна.

Като се опитваше да си поеме дъх, Тренкавел се понадигна и огледа последиците от схватката. Устата и здравото око на Макгрегър бяха широко отворени в замръзнал ужас. Стъкленото гърло едва се виждаше, дълбоко забито в кървавата очна орбита — изглеждаше така, сякаш мъртвецът носи монокъл.

Раймон се изправи и видя, че на прага на салона е застанал Каосен.

— Отлично се справихте, саид — похвали го туарегът на френски.

— Нима?

Двамата се умълчаха, заслушани в боботенето на двигателите и плисъка на вълните в корпуса.

Накрая Каосен наруши тишината.

— Когато се отдалечим на достатъчно разстояние от остров Ман, ще завържем трупа за резервната котва и ще го предадем на морето. — Поклони се и се качи в горната рубка.

— Не исках да го убия, нали знаеш? — извика Тренкавел подире му.

— Дълбоко в себе си искахте, саид — донесе се от мрака отговорът на неговия прислужник.