Ръката на пророка [bg]

Археоложката също впери очи в кодекса.

— И това миниатюрно писмо продължава стотици страници, така ли?

— Поразително, нали? И звучи… Е, звучи невероятно, обаче изглежда, че монахът го е написал на един дъх.

— Какво?!

— Среща се пренасяне, естествено, но не и символи за пренасяне, Кат. Не е имал време за това. Като че ли се е…

— Надбягвал с времето ли?

О’Брайън стисна устни и присви очи.

— Това, което каза току-що, е извънредно интересно… Дори е истинско откритие!

— Какви ги говориш, по дяволите?

Той се усмихна, ала в изражението му нямаше нищо весело.

— Ще видиш.

— Да се залавяме за работа. — Катлийн взе пинсетата и отново обърна на първата страница. — Тази украса предполага божествено вдъхновение. Така де, виж как ангелът и дяволът разделят космоса.

— Забеляза ли лицата им? — попита О’Брайън. — Дяволът се усмихва, а ангелът плаче.

Тя пак обърна на страницата с текст и се вгледа в първата буква, Б — голяма и богато орнаментирана заглавка. Тя се състоеше от изображение на монах, взираш се във вихрен въртоп от същите онези сини кълба. На двете му рамене седяха ангелът и дяволът. Още по-странно: в краката му се виеше зелена змия.

Катлийн замислено прокара дългите си пръсти по гладкия пергамент. После завъртя лабораторната табла с книгата под микроскопа, включи лампата му и се наведе над двата окуляра.

— Подравняващото надупчване явно е направено след сгъването на двойните листове на коли, което определено е типично само за ранно средновековните келтски ръкописи — заяви тя, след като известно време изучава книгата.