Отровни думи [bg]

— Шегувате се! — възкликна полицай Лакост. — Какво ли му се е случило?

„Това е въпросът — помисли си Гамаш. — Какво му се е случило? Докато е бил жив, какво го е състарило с две десетилетия? И какво е причинило смъртта му?“

Бовоар се изправи и се приближи към чистите бели листове, закрепени на стената с габърчета. Взе нов маркер, отвори капачката и инстинктивно я поднесе към носа си, за да я подуши.

— Нека опишем събитията от снощи — подкани ги.

Изабел Лакост прегледа записките си и разказа какво е научила от разпитите на персонала, работил в бистрото предишната вечер.

Вече имаха по-ясен поглед върху развилите се събития. Докато слушаше, Арман Гамаш си представяше оживения салон, пълен с жители на селото, които хапват или вдигат наздравици в почивния ден. Разговарят за селския панаир в Брюм, обсъждат конните надбягвания, търговията с добитък, занаятчийските шатри. Празнуват края на лятото и се сбогуват с роднини и приятели. Когато си тръгват и последните клиенти, младите келнери почистват масите, гасят огньовете в камините и измиват съдовете. Тогава вратата се отваря и влиза Стария Мъндин. Гамаш нямаше представа как изглежда мъжът, затова извика във въображението си образ от картина на Брьогел Стария36 — прегърбен и жизнерадостен селяк. Влиза в бистрото, може би един от сервитьорите му помага да внесе поправените столове. Мъндин и Оливие вероятно разговарят. Разменят се пари и Мъндин си тръгва с мебели, които трябва да ремонтира.

И после какво?

Според разпитите, които бе провела Лакост, келнерите са си тръгнали малко преди Оливие и Мъндин. Тогава в бистрото е останал само един човек.

— Как ти се стори Хавък Пара? — попита Гамаш.

— Изглеждаше изненадан от случилото се — отвърна полицайката. — Може и да се е преструвал, разбира се. Трудно ми е да преценя. Баща му обаче каза нещо интересно. Потвърди онова, което бяхме дочули по-рано. Видял е човек в гората.

— Кога?

— Преди месец-два, през лятото. Работел е в старото имение „Хадли“, ангажирали са го новите собственици. Мисли, че е видял някого в околността.

— Мисли? Или наистина е видял? — попита Бовоар.

— Мисли. Тръгнал е да го гони, но човекът изчезнал.

Помълчаха няколко секунди и накрая Гамаш наруши тишината:

— Хавък Пара казва, че е заключил и си е тръгнал към един след полунощ. Шест часа по-късно Мирна Ландерс е открила тялото, когато е излязла за сутрешната си разходка. Защо някой би убил чужд човек в Трите бора, и то насред бистрото?

— Ако Хавък наистина е заключил, убиецът е знаел как да се сдобие с ключ — обади се Лакост.

— Или вече е имал — довърши Бовоар. — Знаете ли какво ми се струва странно? Чудя се защо извършителят го е оставил там.

— Какво искаш да кажеш? — поинтересува се Изабел.

— Ами, заведението е било пусто. Тъмно. Защо просто не е хванал трупа и не го е завлякъл до гората? Не е много далече, само на стотина метра. Дивите животни са щели да свършат останалото и навярно нямаше да открием мъртвеца. Нямаше и да разберем, че е било извършено убийство.