![Само един поглед [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/3/samo-edin-pogled-bg-download.jpg)
Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
Но нощта не беше нормална. Беше се появила онази фотография. Беше последвала неговата реакция. И не беше последвала обичайната целувка за довиждане.
Емма се размърда до нея. Макс влезе, търкайки очи, няколко минути по-късно. Обикновено Джак приготвяше закуската. Беше най-ранобудният. Сега Грейс я направи — бисквитки „Cap’n crunch“ с резенчета банан, — същевременно отбиваше въпросите на децата във връзка с отсъствието на баща им. Докато те бяха заети със закуската, тя влезе в кабинета и звънна в офиса на Джак, но никой не вдигна. Беше още много рано.
Навлече адидаското горнище на Джак и поведе децата към спирката на автобуса. По-рано Емма я прегръщаше на тръгване, но сега беше вече твърде голяма за такива неща. Тя скочи в автобуса, преди Грейс да бе успяла да подхвърли нещо идиотско от родителския арсенал в смисъл, че Емма е пораснала за гушкане, ама не е пораснала, когато идва при мама уплашена през нощта. Макс я прегърна, но набързо, и то без никакъв ентусиазъм. Двамата се гмурнаха в автобуса, вратата взе да се затваря със съскане, като че ли да ги глътне цели.
Грейс прикри с длан очите си от слънцето и както винаги изпрати с поглед автобуса, докато той не зави по Брайдън Роуд. Дори сега, след толкова време, и се дощя да скочи в колата и да ги последва, само и само да е сигурна, че тази трошлива жълта тенекия ще ги закара невредими до училището.
Но какво става с Джак?
Тя тръгна обратно към къщи, обаче се отказа, втурна се към колата и потегли. Настигна автобуса на Хайтс Роуд и го последва по целия път до училището „Уилард“. Там паркира и видя дебаркирането на децата. Когато Емма и Макс се появиха с раничките на гърба, тя почувства познатото вълнение. Изчака двамата да поемат по пътеката, после по стълбите и да изчезнат накрая зад вратата на училището.
А след това за първи път от много време насам се разплака.
Грейс очакваше да види ченгета в цивилни дрехи. И очакваше да са двама. Така беше свикнала от филмите по телевизията. Единият трябваше да е груб ветеран. Другият — млад и симпатичен. С телевизията — дотук. Пристигна полицай в униформа тип „спри, че караш с превишена скорост“ и със съответната кола.
Представи се като „полицай Дейли“. Беше наистина млад, много млад, с белези от акне по бебешката физиономия. Имаше здрава мускулатура на културист. Късите му ръкави се пръскаха от надутите бицепси. Полицай Дейли говореше с нервиращо търпение, с монотонния говор на ченге от предградията, което поучава първокласници относно мерките за сигурност при карането на велосипеди.
Бе пристигнат десет минути след позвъняването й на полицейския телефон за случаи от неспешен характер. Диспечерът й бе казал, че е редно тя да дойде в участъка и да подаде собственоръчно заявлението, но тъй като полицай Дейли се намират тъкмо в момента в района, щял да мине лично. Късметлийка.
Та Дейли извади лист и го сложи на масичката за кафе. Щракна химикалката и подхвана въпросите.
— Името на изчезналия?
— Джон Лосън. Но го наричат Джак.
Той започна да пише върху листа.
— Адрес и телефонен номер?
Тя ги каза.
— Място на раждане?
— Лос Анжелис, Калифорния.
Попита за ръст, тегло, цвят на очите и косата, пол (да, наистина попита и това). Попита дали Джак има някакви белези, особени черти или татуировки. Попита за възможните места, където би отишъл.
— Не знам — каза Грейс — Затова ви се обадих.
Полицай Дейли кимна.
— Доколкото схващам, съпругът ви е с права на пълнолетен?
— Моля?
— Има навършени осемнайсет години.
— Да.
— Това прави нещата по-сложни.
— Защо?
— Сега сме с нов правилник за попълване на формуляр за изчезнали. Въведоха го само преди две седмици.
— Май не ви разбирам.
Той зае театрална поза.
— Вижте, за да вкараме някого в компютъра, той трябва да отговаря на критериите — Дейли извади нов лист. — Съпругът ви инвалид ли е?
— Не.
— Заплашван ли е?
— Какво искате да кажете?
Дейли прочете на глас написаното на листа:
„Лице навършило пълнолетие, което се счита за изчезнало и е в обкръжение на други лица, за които има сведения, че заплашват неговата/нейната сигурност.“
— Не знам. Казах ви. Той излезе снощи…
— Значи, пишем „не“ — каза Дейли. Погледна по-надолу в листа. — Номер три. Насилствено. Като принуда или отвличане.